Великият Майк Тайсън има едно също толкова велико изказване: "Всеки има план, докато не получи юмрук в муцуната."
Ясно е какво има предвид. Като човек, който е провел безброй битки на боксовия ринг, Железния Майк знае, че какъвто и план да имаш, трябва да си готов да го зарежеш, да се адаптираш и да минеш към План Б в момента, в който усетиш, че нещата не вървят.
Всъщност съзнателно или не, той перифразира едно старо военно клише, което се повтаря още от Фон Клаузевиц насам, а именно, че всеки боен план е перфектен, докато не гръмне първата пушка.
Руската армия разбра това по трудния начин миналата година, когато наивно се провали в опитите си да свали правителството в Киев за няколко дни. Сега има вероятност същото да се случи и с украинската армия, която вече втора седмица изглежда, че буксува със своята дълго подготвяна и дълго лансирана контраофанзива.
Светът със сигурност я очакваше, а болшинството от западната общественост като че ли беше убедено, че още с първите изстрели руснаците ще се разбягат, както стана по време на изненадващата контраофанзива в Харковска област в началото на миналия септември.
Тогава отбраната на руските сили се срина, а украинците за броени дни успяха да освободят от окупация около 500 населени места и 12 000 квадратни километра територия.
Сега обаче ситуацията далеч не е същата. Зимното затишие на бойните действия на широк фронт даде възможност не само за украинците да се подготвят за офанзивата чрез формиране на нови бригади на базата на новодоставените западни оръжия, но и остави време на Русия да изгради солидна и укрепена отбрана.
Резултатът към момента е минимален прогрес от едва десетина освободени селища, завзети на цената на съвсем немалки жертви. При това някои от тези селища, или поне каквото е останало от тях, продължават да бъдат оспорвани.
Просто руската отбрана не се огъва и поне засега не дава признаци за съществени слабости.
Няма как да знаем какво е било в главата на главнокомандващия украинската армия Валери Залужни и хората около него, когато са планирали офанзивата. Дали не са подценили капацитета на руската армия, имайки предвид трагичното ѝ представяне миналата година?
Или действат прибързано в търсене на резултати, тъй като изнервените западни съюзници и собственият народ чакат добри новини възможно най-скоро. Или пък обратното - действат предпазливо и все още търсят слабите места в руската отбрана, където да вкарат основните резерви, начело с доставените от САЩ и Великобритания тежки танкове Abrams и Challenger, които все още не сме видели в бойна обстановка.
Със сигурност успехите от миналата година вдигнаха очакванията, но дали пък не ги вдигнаха твърде много?
Още в края на април украинският министър на отбраната, Олексий Резников, каза, че очакванията за контранастъплението са "донякъде прекалени". Според него украинското общество и политическата върхушка са нетърпеливи за нова победа, но вместо това може да има огромно разочарование, ако не започне да се мисли по-реалистично.
"Определено очакванията са твърде големи. Всеки иска нова победа. Преди не вярвахме в нея, просто искахме да оцелеем. Поне част от Украйна да оцелее", казва Резников в интервю за RBK-Ukraine. "Сега всички искат следващата победа. Нормално е, това са емоции",
Никога не е добра идея да се водиш от емоции, когато водиш война за оцеляване.
За политиците на Запад, които осигуряват военната и икономическа подкрепа, също трябва да бъде ясно това. Каквито и слабости да е показала Русия през последната близо година и половина, тя продължава да бъде съществена военна сила и трудно ще се срине за ден-два.
Войната има собствена логика и всяко едно решение трябва да бъде изчистено от емоция и политически сметки.
Войната в Украйна отдавна е ясно, че се превърна в конфликт на изтощение. Ще спечели не най-нетърпеливия, a този който е готов да жертва повече в името на победата.
В случая украинската офанзива вече отнесе първия удар в муцуната. Сега въпросът е дали ще успее да са адаптира.
