Нормалният ход на човешкия живот рядко се прекъсва от някакво извънредно събитие, което буквално го разрязва през средата. Сега обаче това се случва - спомняме си за свободата на предишното ежедневие достатъчно добре, за да изпитваме носталгия, но и да знаем, че скоро нещата поне донякъде ще се върнат в познатите си релси.
Дали обаче важи същото, когато си мислим за обществено-политическия живот и проблемите на вчерашния ден?
Ако си спомняте, малко преди всичко това да се случи, няколко медицински сестри се бяха барикадирали в сградата на Министерския съвет. Тогава една от тях застана на перваза на прозореца и там извърши "терористичен акт или нещо от този тип", по думите на директора на Националната служба за охрана. Тя също така се оказа и "жена с нестабилно психическо състояние", както заяви председателят на ГЕРБ и на Здравната комисия д-р Даниела Дариткова.
Това беше тъкмо начинът, по който политиците коментираха една жена с професия, от която животът ни по онова време не зависеше в толкова голяма степен, колкото зависи днес.
Посланието зад тези изказвания беше ясно, цинично и трябваше да засегне всеки от нас - когато нищо не се променя, не ставайте истерични, а просто го приемете. На никого не му се занимава с вас.
Днес е Денят на здравето и професионален празник на медицинските работници. Ако кризата с вируса не се беше случила, днес пак щеше да бъде Денят на медицинския работник. Това скромно събитие щеше да е отразено в няколко недотам четени дописки и отпразнувано с бонбони в кабинетите на някои лекари в болници и поликлиники. Най-вероятно лагерът на медицинските сестри все още щеше да понася капризите на времето пред сградата на МС, но вече щеше да е станал невидим дори за минувачите.
Само че тази година празникът е по-символичен и всички ние го отбелязваме - празнуващите са на работа, а останалите се надяват да не бъдат оставени на произвола, ако нещо им се случи.
Днес всички ние отразяваме новините, свързани с тази професия. Така например СЗО изнесе доклад, според който на света не му достигат 6 милиона медицински сестри, за да бъде обгрижено подобаващо човешкото съсловие.
Оказа се обаче, че в края на миналата година СЗО е предупреждавала за същото.
"Медицинските сестри и акушерките са гръбнакът на всяка здравна система. През 2020 г. призоваваме всички държави да инвестират в тях като част от ангажимента за осигуряване на здраве за всички", казва тогава директорът на организацията Тедрос Гебрейесус.
Това значи, че сега той е повторил думите си почти дословно. Дали това не е нарочно? Ако да, той добре знае колко различно звучат те днес, когато проблемите на тези хора са наши малко повече, отколкото са били тогава.
А те все така са свързани с ниското заплащане, извънредния труд, непрозрачното управление на средства в частните болници и диспропорциите в заплатите на медицинските сестри в различните лечебни заведения.
Другата година на 7 април времето може би ще е хубаво, ще бъде сряда, ще остават само два дни до уикенда.
Едва ли много от нас ще се сетят за значението на деня, но със сигурност ще помним този къшей от личната си история. И някъде там, в спомените си за тези безконечни дни, ще е добре да остане и мисълта за онези чужди проблеми, които стават наши с едно щракване на някакви невидими пръсти.
