Можете ли да си представите как някой ще ви спре и ще тръгне да ви глобява, защото с приятели сте се разбрали с колата да отидете за уикенда до Копривщица, Търново или Мелник, а те са ви дали по 5-10 лв. за гориво?
Новината за промените в Наказателния кодекс (НК), засягащи нерегламентирания обществен превоз на пътници, успя да създаде своя вълна в езерото на новините, както и порядъчно количество ядосани мемета.
Причината за това е, че повечето хора решиха, че новите промени, прокарани от ГЕРБ буквално през задната врата на НК - през заключителните разпоредби на Кодекса на търговското корабоплаване, засягат споделените пътувания - нещо, което хиляди българи използват.
Всички те са в онлайн групите за този тип подялба на разходите при пътуване, четат съобщения от сорта на: "В неделя пътувам за София, имам 3 свободни места в колата" и често се възползват от тях.
Съответно, когато научават новината, че държавата забранява нерегламентирания превоз, първо се сещат именно за споделеното пътуване. Или какъвто пример беше дал един депутат от опозицията - ако возя всеки ден до работа двама колеги, а те ми дават пари за бензина, ще ме вкарат ли в затвора?
Всъщност не. От ГЕРБ, които прокарват тези законови промени, уточняват, че не искат да пипат споделеното пътуване, а тяхната цел са нерегламентираните таксита.
Става дума за онези хора, които използват факта, че разполагат с автомобил или бус, и извършват целенасочено превоз на пътници от точка А до точка Б. Например дестинацията София - Бургас, или София - Пловдив.
За тази услуга те взимат определена сума от всеки пътник, като тази сума е далеч, далеч по-малка от това, което пътникът би платил с обичайните автобусни линии. Пито - платено.
Въпросът е, че на подобни шофьори не им се налага да минават психотест, а автомобилите им не подлежат на същия сериозен технически контрол, както при оторизираните превозвачи. Да не говорим, че не плащат и данъци на държавата за изкараните пари, с което дразнят управляващите.
Промените в НК в момента се правят с оглед сигурността на пътуващите. Официално. Неофициално едва ли някой се съмнява, че тук става въпрос за лобистки интереси.
Превозвачите многократно са изразявали недоволството си спрямо подобни нелегални таксита и при управлението на предходния кабинет се опитаха да прокарат същите промени.
Тогава обаче заради солидния шум, произведен по темата, както и заради едно безумно изказване на депутата от Реформаторския блок Найден Зеленогорски, шеф на транспортната комисия към онзи момент, намерението за редакции в НК утихна.
Сега от ГЕРБ се изхитриха и прокараха тази спорно звучаща законова промяна по добре познатия път за прокарване на лобистки практики - между първо и второ четене на редакции в съвсем друг закон.
Ако реално има проблем с предложените изменения в НК, то наистина това е начинът, по който те се прокарват в този случай.
Не ясно и отчетливо, както се полага на промени в един от най-важните закони на страната - Наказателния кодекс, а тарикатски - оттам, откъдето уж няма да бъде забелязан. Подобно нещо говори за опит да се измами системата, за някакви нечисти намерения, дори и такива евентуално да няма.
А оттам идват и съмнението в обществото и острите реакции от типа "Пак ни прецакват".
Другият проблем на тези промени е самата формулировка: "Който извърши обществен превоз на пътници без разрешение, регистрация или лиценз, които се изискват по нормативен акт или акт на Европейският съюз, се наказва с...". От ГЕРБ твърдят, че думичката "обществен" е ключът от палатката, който разделя споделеното пътуване от нерегламентираните превозвачи.
Въпросът обаче е, че в този си вид промените в НК оставят предостатъчно поле за тълкувание. С други думи - има вратички за заобикаляне, ако някой реши все пак да прилага наказанията и върху обикновени граждани, решили да спестят няколко лева от гориво и да вземат 2-3 спътника, с които да разделят крайната сума.
Да, това е само възможност, но когато говорим за закони, дори самото съществуване на възможност е проблем.
И накрая се връщаме там, откъдето започнахме - как въобще ще се прилага тази нова забрана.
При подобни забрани е важно освен те да стоят в закона, да има как да бъде съблюдавано тяхното прилагане. Необходима е да има изработена схема за подобен тип контрол.
Настоящото криминализиране на нерегламентирания обществен превоз на пътници не показват как точно шофьорите нарушители ще бъдат разпознавани сред обикновените потребители в групите за споделено пътуване. Дали ще се ползват полицаи под прикритие, или ще се разчита предимно на следене онлайн?
Казусът с тази поправка на Наказателния кодекс въобще не е опасността от забрана на споделените пътувания. Това обаче не означава, че спорни моменти по принцип няма.
Докато обаче се разсейваме със страничните неща, същността продължава да ни се изплъзва.
А тя е в самата култура на това как се изменят законите у нас - със скрита умисъл, с тарикатски трикове и без реална оценка за това какви ефекти и какво приложение имат промените. И там се крие истинската опасност.
