Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Велика Събота - един от най-светлите християнски празници и неговите обичаи

В някои краища на България има и любопитни традиции Снимка: iStock
В някои краища на България има и любопитни традиции

Въпреки че според православните вярвания Велика събота преминава в тихо очакване на чудото на Възкресението, в българските домове открай време на този ден работата никак не е по-малко, отколкото в други празнични дни.

Приготовленията за светлия ден започват още от вечерта на Разпети петък, като тогава домакините започват месенето на обредните хлябове.

Традицията гласи, че трябва да има една голяма погача, която ще се разчупи чак на третия ден от Великден, и по-малки питки, с които се отправят молитви за плодородие и богата реколта.

В този ден се пекат и козунаците за самия Великден и е позволено да се боядисат яйцата.

Снимка: iStock

Може да смятаме козунаците за традиционна част от българската кухня, но те навлизат в нея активно след Освобождението. Според антрополози козунакът, такъв, какъвто го познаваме, се появява в края на XIX век в област Шумен.

Името им произлиза от румънската дума cozonac - почти сходен с нашия сладък обреден хляб с разнообразна плънка от ядки и сушени плодове. Месенето на козунаци започва веднага след изпичането на хлябовете заради по-дългото втасване.

Междувременно тези, които не са боядисали яйцата на Велики четвъртък, трябва да го сторят на Велика събота. Ясно е, че отдавна великденските яйца не са само и единствено червени, но първото боядисано яйце задължително е червено и с него се отбелязва кръст на челата на най-малките деца в домакинството.

Снимка: iStock

Заедно с това започват да текат и приготовленията за блажното угощение на Великден. Приели сме, че агнето е традиционното месо за празничната трапеза, но в някои краища на България колят петел, пуйка или заек.

През това време в църквите свещениците също се подготвят за посрещане на светлата новина за Възкресението Христово.

По време на цялата Страстна седмица централната завеса и илитоните на християнските храмове са черни или в много тъмни краски, но на Велика събота се подменят с бели или кремави, които са извезани празнично със златисти и сребристи конци.

Свещениците също сменят облеклото си от черно към бяло като символ на победата на Бог и светлината над смъртта и грехопадението. След подготовката на храма вратите се залостват, за да допуснат миряните минути след полунощ и след трите обиколки около църквата.

Снимка: iStock

Преди да удари 12 часа през нощта, свещениците отслужват последна молитва пред вратите на храма и после съобщават на събралите се миряни благата вест, че Христос е възкръснал. После от църквата се изнася голяма свещ, от която хората да запалят своите свещички, след което църквата се обикаля три пъти.

Сред обичаите е и след полунощ събралите се пред църквата да се чукнат за първи път с яйца, а свещите от тържествената служба се отнасят у дома и с тях се пали кандилото пред иконата.

В някои краища на България има и любопитни обичаи, свързани с Велика събота и с ритуалите около посрещането на Възкресението.

В Южна България в някои северни части на страната на този ден жените посещават гробищата и там раздават козунаци и яйца за опрощение душите на мъртвите. Причината е, че се смята, че през деня Дева Мария, Мария Магдалена и учениците на Христос оплакват смъртта на Сина Божи и в знак на съпричастност към страданията им и ние оплакваме покойниците.

В село Лъки в пловдивска област има и друга интересна традиция - веднага след обиколката на църквата миряните отиват на гробищата, за да почетат паметта на мъртвите.

Иначе у дома след литургията вече е позволено да се чукнем с яйца и да се приготвим за най-светлия ден от Великденските празници - неделята след Възкресение Христово.

   

Най-четените