Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Подарък от далеч

Какво каза мама? Че ще се върне за рождения ми ден... Снимка: Econt
Какво каза мама? Че ще се върне за рождения ми ден...

Представи си, че отново си дете. На 8 години. Момиче или момче, каквото си избереш. Още нямаш брат или сестра. Вашите много се обичат. Много обичат и теб. Ти също много ги обичаш. Не знаеш кого обичаш повече, защото мама се грижи за теб по един начин, а татко по друг. На тази възраст не се замисляш за това, просто се чувстваш добре и с двамата.

Теб те вълнува друго нещо повече. Космосът. Стаята ти е твоят космос.

Таванът и стените са обсипани със звезди. Над леглото ти виси цялата Слънчева система. Имаш картонена ракета, в която можеш да се побереш, и с нея навърташ милиарди светлинни години полети от планета на планета, от една галактика в друга, всеки ден.

Имаш и няколко совалки и космически кораби с екипажи, те са част от флотилията, която водиш, и винаги те следва в свръхзвуковите пътешествия. През компютъра на ракетата си говориш с извънземни приятели на няколко планети. Искаш да ги запознаеш с мама и татко, но те пък не вярват, че има извънземни. Нещо не ги чуват, не ги виждат. Нищо не разбират.

Един ден, минути след завръщането ти на Земята от дълго и изтощително прелитане през четири хиляди съзвездия и осем слънчеви системи, където никой друг не е бил, мама влиза в стаята ти и ти казва, че заминава в командировка и известно време няма да се виждате на живо. Но ще се виждате по скайп.

Ти й казваш, че ще ти липсва.

Но не много, защото където и да отиде, ти можеш много бързо да долетиш при нея. Започваш да й разказваш за новите ти извънземни приятели от новите планети, на които си бил, но тя няма време. Бърза за самолета. Самолет. Да беше казала да я закараш с ракетата.

Оставате сами с татко вкъщи. До вчера го харесваше, но днес сякаш нещата не се получават. Палачинките му не са като на мама. Дрехите ти за първия учебен ден ги няма. От кога го чакаш този ден. Сега само ти ще си с неподходящи дрехи. После забрави да те вземе от училище, дойде два часа по-късно. Идва ти да запалиш ракетата, да отлетиш в най-далечното измерение и повече никога да не се връщаш.

Докато не те потърсят. Но бързо ти минава. Татко си е супер. Каквото и да стане, винаги те разсмива.

Мислиш си, „Какво каза мама? Че ще се върне за рождения ми ден. Или след него? Хм. Поне татко със сигурност е тук. С него винаги е забавно."

Един възможен завършек на историята - вижте тук:

Най-четените