Ако беше възможно машина на времето да ни върне към лятото на 2018-а в Италия, щяхме да забележим много малко знаци, че някъде на планетата се провежда Световно първенство.
Под злополучното ръководство на Джан Пиеро Вентура "адзурите" завършиха на второ място след Испания в своята квалификационна група, преди да загубят от Швеция в плейофите. И фиаското беше гръмко. За първи път от 1958 г. италианците не бяха успели да се класира за световни финали.
За страна, която е луда по футбола, ударът бе жесток. Всички на Ботуша бяха толкова разочаровани, че сякаш имаше някакво негласно споразумение да се преструват, че по стадионите в Русия не се случва нищо, което да си заслужава вниманието. За мондиала напомняха единствено някоя и друга изпита или разлята бира или спор на висок глас в ирландските пъбове в центровете на по-големите градове, приютили под покривите си туристи от отборите-участници.
За щастие на италианците днес не им се налага да се преструват, че не започва голяма първенство. Напротив. Очакват от своите да постигнат нещо голямо на Евро 2020.
Под вещото ръководство на Роберто Манчини "адзурите" отново са сила, с която останалите трябва да се съобразяват.
Италия няма загуба в 27 мача, след като спечели всичките си 10 от квалификациите за континенталния шампионат. Ако Скуадрата премине без поражение и през двубоите от груповата фаза срещу Турция, Швейцария и Уелс, ще бъде изравнен рекордът от 30 срещи без поражения от далечната 1939 г.
След унизителното отсъствие от Мондиал 2018, Италия се завръща преродена на футболната сцена. А с оглед на благоприятната група и натрупаната инерция, "адзурите" имат потенциала да стигнат до заключителните етапи на турнира.
Стил на игра
Най-забележителното подобрение при селекционера Манчини е в отбраната. Когато Италия допусна 13 гола в 16 мача с Вентура на скамейката, не това се очакваше от нацията, дала на света "катеначото", Паоло Малдини, Фабио Канаваро и още безброй майстори в отбрана. При Манчини италианците са допуснали само 14 попадения в 32 двубоя - средно по 0,44 на мач.
Въпреки пенсионирането си след квалификационния цикъл за миналото световно, Джорджо Киелини беше повикан отново от Манчини и ветеранът бе подмладен на международно ниво. Същото може да се каже и за Леонардо Бонучи, а двамата сформират надежден тандем.
Манчини предпочита да играе в схема 4-3-3, като Алесандро Флоренци е на десния бек, а на левия - Леонардо Спинацола или Емерсон.
Като цяло прави впечатление, че Италия доминира в притежанието на топката, въпреки че не трябва да се правят генерални изводи, тъй като не сме ги гледали срещу повечето от останалите грандове на континента, откакто Манчини е национален селекционер.
Италия има и доста какво да предложи в предни позиции, където личат имената на Лоренцо Инсинье, Доменико Берарди, Федерико Киеза, Чиро Имобиле, Андреа Белоти и др.
Треньорът
В 32 мача под ръководството на Манчини Италия има само две загуби. Едната беше срещу Франция, а другата - срещу Португалия, като и двата въпросни мача се състояха през 2018-а.
Понастоящем Манчини има 71,88 процента победи с националния отбор, което е най-добрият показател от всеки наставник на Италия с повече от 10 мача начело на отбора.
Възходящата тенденция при Манчини е неоспорима, но в крайна сметка Италия ще бъде оценявана според представянето си в големите турнири. Евро 2020 ще е първият голям тест на треньора, който му дава шанс да покаже наистина ли е толкова сериозен прогресът на "адзурите" под негово ръководство. Опитната и добре балансирана халфова линия е в пълен унисон с хората в защитата и нападението, което е още една предпоставка за успех.
Звездата
В съвременния футбол не сме свикнали често да ставаме свидетели на това вратарят да е най-голямата звезда на един силен отбор. Но в случая на италианците спокойно можем да кажем, че Джанлуиджи Донарума се откроява. Той е само на 22 и е доста противоречива фигура сред тифозите, особен сред тези на Милан, но е от световна класа.
Кого да следим под лупа?
Ако Имобиле и Белоти не се докажат от първите мачове, Манчини може да опре до Джакомо Распадори в предни позиции. Изненадващо му включване пред Мойзе Кийн от ПСЖ предизвика дискусии. Той е само на 21 и е най-младият в отбора, но липсата на опит при него се компенсира с бързина, голов инстинкт и хъс. Распадори направи силен сезон за Сасуоло, а името му нашумя след двата гола, които вкара на Милан на "Сан Сиро" за успеха с 2:1 през април. Сега е жаден за слава и с националната фланелка.
