Италианците наричат тези острови Седемте сестри и дълго време те бяха съкровище, почти непознато за останалата част от света.
Да, в свръхпопулярната и обичана от всички Италия все още има слабо известни и посещавани предимно от местните места. Те са запазили автентичен чар и специфичната атмосфера, която всички търсим на Ботуша.
Едно от тях са Еолийските острови в Тиренско море, разположени край североизточното крайбрежие на Сицилия. Достижими са само по вода, което е дълго време ги е пазило и изолирало от тълпите.
Обитаемите острови от архипелага са седем - Липари, Вулкано, Салина, Стромболи, Филикуди, Аликуди и Панареа.
До тях може да се стигне с ферибот и от Неапол, и от Сицилия, или с по-бързи лодки от Сицилия.
Архипелагът е вулканичен, а всеки от островите има собствена идентичност и атмосфера. Заради вулканичната дейност те са сред най-големите природни и културни съкровища на Южна Италия. Повечето път и по-трудният достъп обаче си струват усилието.
Островите предлагат гледки от черни плажове, зелени хълмове, кипящи кратери, древни пристанищни градчета, недокосната пейзажи, история и, естествено, страхотна храна. Водата наоколо е чиста и невероятно синя и удоволствието да се плува, гмурка или кара каяк в заливите е огромно.
Неслучайно целият архипелаг е вписан в Световното наследство на ЮНЕСКО.
Стромболи
Може би най-известният от седемте, този остров представлява активен вулкан, който има малки изригвания на всеки 20-30 минути. Заради постоянната активност е известен като "Фарът на Средиземноморието". Експлозиите са безопасни за хората в подножието и са сред основните му атракции.
Виждат се най-добре от морето и са особено вълнуващи през нощта, когато големите струи пепел и пушек се изстрелват към небето. Има и възможност за нощно изкачване с опитни водачи.
Заради вулкана плажовете на Стромболи са черни, а една от забележителностите му е "Потокът на огъня" - стръмен склон, по който се стича лава.
Липари
Той е най-големият от седемте острова. Известен е с множеството пътеки за леки и по-сериозни преходи, включително до старата църква на селцето Куатропани. Оттам се разкрива страхотна гледка към три от останалите острови и морето и е чудесно място за посрещане на залеза.
Островът е пълен с обсидиан и пемза и местните препоръчват и разходка в каньона Каве ди Помиче, формиран от пемза.
И седемте Еолийски острови са били подводни вулкани, но при изригвания преди около 700 000 години се издигат и така се формира архипелагът. Постоянната вулканична дейност е довела и до формирането на пемза и обсидиан, а износът им - до просперитета на островите в миналото. Архипелагът е част от търговските пътища в Средиземно море още от древността.
На Липари има и археологически музей, който показва тази богата история.
Островът е прочут с местното си десертно вино Малвазия, което се прави само на архипелага.
Вулкано
Изкачването до кратера на едноименния вулкан на острова дава пълна панорама към целия остров и останалите шест. Гледката в обратната посока - към вътрешността на кратера, също е впечатляваща.
Островът предлага горещи извори - дори и морето на места е затоплено от серните изпарения от вулкана, терапевтични кални бани и черни плажове. Препоръчителна е и разходка с лодка около него за разглеждане на множеството скални образувания и заливчета по крайбрежието.
Салина
Той пък е смятан за най-красивият. Има два върха-близнаци, тучни долини, очарователни градчета и прякор Зеленият остров.
Осеян е с лозя, в които се отглежда гроздето Малвазия, и има страхотен залив с формата на амфитеатър - Полара. Известен е и с вкусните каперси, които се отглеждат тук.
Градчето Лингуа в северния край на острова има езерце, а на площада наблизо предлагат нещо много вкусно - pani cunzatu, или подправен хляб. Това е типично сицилианско бедняшко ястие от хляб с каперси, домати, маслини, сирене и билки.
Черницата е друга характерна за региона храна и не бива да се пропуска гранитата, която правят тук с плодовете.
Гледки, море, храна и страхотна атмосфера - неслучайно Еолийските острови са известни и като Седемте перли на Средиземноморието.
