"Тук и сега" (Here and Now) е новото заглавие от HBO, което телевизионният гигант завърта във все по-ожесточената война с конкуренцията в индустрията за развлекателно филмово и тв съдържание.
На фона на новите продукции, които Netflix продължава да изважда, и на опитите на Amazon Prime, Hulu и редица други платформи за съдържание On Demand да докопат своето парче от пая, HBO залагат отново на това, с което са известни - способността да ходи по ръба на бръснача.
Сериалът е тип семейна драма и може да се очаква, че целта му вероятно ще е да влезе в нишата, отворена широко от "Това сме ние" на Fox - докосващи истории за нещата от живота, но с лек мистичен и много социо-културен привкус.
"Тук и сега" обаче хваща и една съвсем друга посока - прогресивната американска култура. В семейството на Грег Бишъп и Одри Байър има 4 деца - Рамон Блек, Ашли Блек, Дък Блек и Кристен Блек, от които само Кристен е тяхна биологична дъщеря. Останалите са осиновени от различни екзотични държави по света, където има проблеми.
Дък е от Виетнам, Ашли е от Либерия, а Рамон - от Колумбия - все държави, които САЩ по един или друг начин е прецакал (по думите на Дък).
От своя страна родителите са хора на възвишеното и на духа - Грег е философ, изживяващ малко или много криза на личността. Съпругата му Одри е вечно претоварена психиатърка с желание да се покаже извисена, отворена към света и т.н.
Както обобщават децата им - две стари хипита.
И всичко това е изпъстрено с милениалски жаргон, трева, алкохол и проблеми от първия свят.
Истината е, че това е сериал, направен за да дразни. Да дразни консервативните с цялата екстремна прогресивност на героите и на цялостната концепция. Да дразни и прогресивните, показвайки цялата помпозност, която се акумулира в момента в обществото, и всичките проблеми, които предозирането с нея поражда.
Още в първия епизод зрителите виждат герои, които са несигурни в себе си (с изключение на Одри, която е притегателният център на семейството).
Бащата Грег е философ, автор на книги и университетски преподавател, който е спечелил уважение около себе си, но вече усеща, че не е млад. В първия епизод се вижда как с неприкрита завист гледа асистента си, а цялата ситуация се затвърждава от очевидно регуларните му посещения при млада компаньонка (с азиатски черти, за да продължаваме да спазваме идеята за разнообразие).
Виетнамският син Дък е "мотивационен архитект" (нещо като лайф коуч), който се въздържа от правене на секс. Когато двамата със сестра си Ашли (дизайнер на дрехи или нещо от сорта) излизат да пийнат по няколко питиета преди 60-ия юбилей на баща им, те демонстрират именно всеки тези невидими дразнения и травми, които е трябвало да преживеят като деца, за да демонстрират родителите им (и най-вече майка им) тази отвореност към чуждото. По думите на Дък, Ашли дори се е омъжила за бял републиканец (умерен), за да вбеси майка си.
И на всичкото отгоре на двамата им трябват по няколко питиета, преди да могат да посетят родителите си.
Междувременно малката им сестра Кристен е на 17 и жадна за внимание. Заради цялата пъстрота, в която е израснала, тя се възприема като грозна и скучна, компенсирайки със социални мрежи и трева. През целия първи епизод тя е напушена, напук на майка си (която въпреки това на същата възраст е е друсала и далеч по-тежки неща).
На фона на всички тези неща е Рамон - последното осиновено дете, в 20-те си, гей и с ново гадже. Сравнително нормален на фона на чуждите истерии, но не съвсем.
Рамон вижда неща, които не може да си обясни. И вероятно това ще е основната движеща сила в сюжета, тъй като изглежда не са халюцинации, а нещо отвъд научните обяснения. Фактор, който в следващите най-вероятно ще събира това разпокъсано семейство и ще ги въвлича в ситуации на конфликт - едни между други и със себе си.
Едно е сигурно - "Тук и сега" няма да е от топ продукциите на HBO.
Сериалът започва по интересен начин, но има голяма вероятност да се провали с гръм и трясък под напора на всички тези социални теми. Допълнително с това цялата тази политическа коректност около него натоварва на моменти.
Въпреки това именно социалната критика е интересна - как на фона на нетрадиционната история ще бъдат развити тези заложени проблеми.
