Константин Папазов-Тити не излиза от баскетбола у нас вече 2 десетилетия. Човекът обича играта, не може без нея, а и за голямо съжаление, тя май няма сили да продължи без него.
Поведението му в събота вечер на полуфиналния мач Левски - Рилски спортист мина всякакви граници, а тук говорим за национален селекционер, защото освен треньор на Левски, Тити е и все още действащ такъв.
Гавра с привържениците на гостуващия тим, пътували от Самоков. Папазов ги дразнеше като най-обикновен "син" запалянко, и то на не повече от 16 години.
Словесни обиди към Борислав Чилингиров, директор на отбора на гостите, съответно - длъжностно лице.
Удар по същия човек, както и опит за саморазправа с него, предотвратена от полицията.
Атака с обиди към Росен Барчовски, треньора на гостите, с когото постоянно се сменят на поста национален селекционер.
Това стига ли ви?
Симпатичният доскоро баскетболен луд Папазов се превръща в истеричен, агресивен генератор на напрежение в играта. Постъпките му прекрачват спортните съперничества, провокират и инциденти на трибуните.
По време на мача Папазов падаше и правеше плонжове около игрището, а често влизаше и метри в него. Крещеше в лицата на съдиите, лудееше... Всъщност - държеше се нормално за неговия стандарт.
Тити опита да обясни поведението си с реваншизъм към баскетболните фенове от Самоков. Те викали за израелците от Галил Елион преди година, когато Левски играл с евреите.
"Там има само картофи и ски, друго няма", редеше глупостите си националният селекционер. А когато му се наложи да прави състава на националния, как ще извика играч от Рилски спортист?
Тити куфееше срещу "родоотстъпниците" от Самоков пред агитката на Левски, в която вероятно имаше поне десетина от футболните ултраси, подкрепили Лацио в четвъртък срещу Лудогорец. Просто за негово сведение, ако не се е сетил.
През годините "двойния дрибъл" е типичен за него. Същият Папазов се караше и обиждаше на поразия Сашо Везенков, спортният директор на Лукойл Академик преди години, а после стана треньор на тима и обвиненията му за съдийска подкрепа на несменяемите шампиони изведнъж секнаха.
За да се появят отново, когато си тръгна от Лукойл и те му станаха съперник.
Такъв е Тити - много силен на думи срещу слабите. Бунтар на монолозите. До един момент това бе по-скоро свеж полъх и разсмиваше баскетболните хора.
Но май е време да спре да се толерира.