Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

6 случая, в които пресата съсипа английския селекционер

Свен Горан Ериксон

Големия Сам не е първият мениджър на Англия, който бива сломен от чара на фалшив шейх, оказал се човек на пресата. Преди 10 години Свен Горан Ериксон падна в капана на известния мошеник от таблоида News of the World Мазер Махмуд, който се свърза с него, за да провери дали шведът би поел Астън Вила, ако клубът бъде купен от богати араби.

В записания разговор с „шейха”, Ериксон си развърза езика относно звезди като Дейвид Бекъм и Майкъл Оуен и заяви, че ще напуснe доброволно поста на национален селекционер, ако направи Англия световен шампион на предстоящото първенство (Мондиал 2006 в Германия). За щастие, Англия беше толкова зле на този турнир, че Ериксон не получи шанса да удържи на думата си. Година по-късно обаче той пое един друг английски клуб, купен от богати араби (Манчестър Сити).
Стив Макларън

Горкият Стив, втори избор за мениджър и постоянно унижаван в трогателната си квалификационна битка да добута Англия до Евро 2008. В последния мач равенство срещу Хърватия на „Уембли” щеше да му е достатъчно, но в този паметен двубой кашкавалените пръсти на вратаря Скот Карсън осигуриха първи гол на хърватите, Англия загуби с 2:3, а окаяният Макларън се криеше от срама и от проливния дъжд под комично голям чадър.

След тази среща Макларън получи от Daily Mail незабравимия си прякор „Глупака с чадъра”, който го преследва и до днес. Пресата и преди това не проявяваше капка съпричастност към него, беше ясно, че няма да му прости отпадането още в квалификациите. Поне не се намокри.
Греъм Тейлър

Никой не умее да сравнява селекционери със зеленчуци така, както го правят английските вестници. Греъм Тейлър също си го получи след нещастния опит да класира Англия на Световното през 1994 г. The Sun го нарече „ряпа” още на Евро 1992, задето смени Гари Линекер при отпадането от Швеция. 18 месеца по-късно Англия се провали и щеше да пропусне Мондиала, а след като Тейлър най-сетне се оттегли, The Sun го изтипоса като ряпа в една от емблематичните си първи страници.
Глен Ходъл

В случая едно интервю съсипа треньора, но не умишлено. През 1999 г. Ходъл даде на пръв поглед безвредно интервю за The Times, но то се разрасна до скандал, когато хората започнаха да забелязват един конкретен пасаж от него. Там треньорът твърдеше, че инвалидите плащат за грехове в свой минал живот и затова са наказани от съдбата.

Част от вестниците започнаха да „пищят на умряло”, че той трябва да си ходи и друг изход нямаше, ФА действа бързо и го освободи. Ходъл имаше и защитници, които посочваха, че вярванията му съвпадат с религии като Будизма и че уволнението му е акт на религиозна дискриминация. Така или иначе, той беше прокуден, за да освободи място за следващата жертва на ветровития пост – в случая Кевин Кигън.
Фабио Капело

Така и не успя да стопли отношенията си с пресата, която поддържаше имиджа му на надменен и авторитарен треньор и го упрекваше, че не успява да овладее английския език. Освен критиките и за играта на Англия, Капело беше опрян до стената заради своята система за оценяване на играчите.

Така нареченият „Капело индекс” беше пуснат в ход малко преди Мондиал 2010 и съдържаше оценки на английските играчи, а никой от тях не беше в топ 45 на футболистите в света. След вой от пресата рейтингите на английските играчи бяха премахнати. Шокиращото представяне на Англия на турнира обаче наведе на мисълта, че оценките са били доста точни.
Рой Ходжсън

Вестниците се държаха гадно много преди Ходжсън да се изложи начело на Англия, а новината за назначаването му беше съобщена от The Sun със заглавие, подиграващо говорните му дефекти. Унизителното отпадане от Исландия на Евро 2016 накара пресата да покаже най-доброто от себе си и да посрещне напускането на Ходжсън със заглавия като „Отървахме се”. Е, наследникът му Сам Алърдайс показа, че краят може да дойде далеч по-бързо и по-безславно.

Някак очарователно е да научиш, че в ерата на моментната дигитална комуникация, сложните фитнес системи и невероятно усъвършенстваните футболни статистики, старото вестникарско ужилване с фалшивия шейх все още дава резултат.

Ако не вярвате, питайте вече бившия селекционер на английския национален отбор Сам Алърдайс.

Клъвнал на куката за лесни пари, той беше тайно заснет от Daily Telegraph как критикува предшествениците си Рой Ходжсън и Гари Невил и шефовете си във ФА, и как съветва фалшиви бизнесмени от Далечния Изток в тънкостите по заобикаляне на правилата с трансфери на играчи.

След като случаят доведе до уволнението на Големия Сам от националния отбор и неговата мечтана работа се превърна в жалко 67-дневно фиаско, ние хвърляме поглед към други селекционери на Англия, които понесоха нокаутиращи удари от безмилостната преса на Острова.

Къде заслужено, къде не толкова, вестниците ги съсипаха в своя типичен „деликатен" стил - вижте в галерията как го направиха.





 

Най-четените