"Времето дойде - отказвам се", каза Раул в залата за пресконференции в офисите на Ню Йорк Космос.
Шок нямаше. Че времето дойде, не е новина.
Може да се каже дори, че испанският нападател изпусна момента да се откаже и по-рано.
На 38 години е и му остават три мача във футбола.
На 24 октомври Космос гостува на Сан Антонио Спорпиънс, седмица по-късно приема Тампа Бей Роудис, а на 11 ноември предстои финал срещу съперник, който стигне до първото място в есенното подреждане на втората по сила дивизия в Шатите.
Но как казваш сбогом на един мит?
Шок няма, че Раул се отказва.
Но мисълтя, че човекът, който олицетворява цяла една епоха в Реал, няма да играе повече, е странна.
Защото споменът за номер 7 в белия екип, който сякаш бе шит за слабичкото му тяло, не може да изчезне.
Раул бе големият Галактико в най-галактическия отбор в историята.
Капитанът и лидер на отбора на Мадрид, върнал славата на клуба в Европа.
Символът, головете, душата, емблемата на мадридската футболна институция, коронясана като "крал на футбола" заради постиженията, аурата и историята си.
Раул Гонсалес Бланко - митът, приключва с футбола като играч, за да се върне вероятно в Реал, неговия дом.
И да започне нова глава, но вече като ръководител.
С какво ще го запомним ли? Та как можем да го забравим...?!
Головете срещу Барселона, смълчали "Камп ноу" неведнъж (общо са 15 в Ел Класико).
В гласуване на феновете на каталунците преди 12 години 94% отговориха с "Раул" на въпрос кой играч от световния футбол искат да видят в синьо и червено.
Не Зидан. Не Роналдо. Не Роналдиньо. Раул.
С ударите му, отекващи винаги във важните мачове на Шампионската лига, където бе голмайстор №1 до появата във футбола на головите машини Меси и Роналдо. Те го минаха, друг едва ли ще го стори.
С типичната радост, целувайки пръста, върху който носи сватбената си халка.
Правеше го заради Мамен Санс, с която е заедно вече 20 години (женени са от 1999-а) и имат четири деца.
С огромното му сърце, с непримиримия дух на победител...
С достойнството на голям боец и футболист, който никога не е получавал червен картон, въпреки че изигра рекордните 741 мача за Реал.
Раул, който не спечели "Златната топка", но има нещо по-важно - признанието на феновете дори на враговете.
Номер 7, който положи основите на възраждането на Реал още преди Галактикос, парите на Флорентино Перес и големите трансфери.
Раул, който символично вкара последния си гол с риск за здравето, което обаче не бе по-важно от Реал.
Да, това е историята, която описва най-добре магията на момчето с дългия нос и рошавите често коси.
Силуетът, който близо 2 десетилетия не можеше да бъде сбъркан в световния футбол.
На 24 април 2010 г. Реал гостуваше в Сарагоса на стадион "Ла Ромареда". Точно там 16 години по-рано Раул бе направил дебюта си с бялата фланелка.
При 1:1 той се появи в игра като резерва на мястото на Рафаел ван дер Ваарт, но получи контузия и сигнализира за смяна, като едва ходеше по терена.
В този момент обаче Реал тръгна в контраатака, Игуаин стреля, топката бе отбита, Роналдо стреля... пак вратарят отби а Кристиано успя да бутне кълбото успоредно на вратата.
Раул някак се добра до нея и вкара.
Победно. С този гол Мадрид отмъкна точките, както е ставало десетки пъти в кариерата на номер 7.
Раул бе сменен секунди по-късно и не се възстанови до края на сезона, когато напусна в посока Шалке.
Завърши с Мадрид мисията си там, където започна.
И, както стана традиция по време на цялата дълга любовна история с белия екип, където бе Раул, там бе и победата.
Ето този мит казва "сбогом". Засега...
Предстои вероятно ново начало с Реал, но вече с бяла риза, а не с онази фланелка, която сякаш бе върху душата, а не тялото му.
