Дел Боске: Трябваше да направя услуга на Испания и да се откажа

Висенте дел Боске е един от най-успешните треньори в съвременния футбол. Извел Испания до европейския и световен връх в последните четири години, пред него стои отговорността да поддържа желанието за победа и нови триумфи на неговите играчи за предстоящото световно първенство. Служейки за пример на мнозина треньори и футболисти, съветите на бившия наставник на Реал Мадрид са особено ценни. Пред сайта на ФИФА, наставникът на „Ла фурия“ отговаря на въпроси, зададени му от видни треньори и играчи, играещи под негово ръководство.

Пауло Бенто, треньор на Португалия: Като толкова опитен треньор, спечелил много отличия, бих искал да знам как се чувства като Европейски и световен шампион и какво е чувството да спечелиш толкова големи състезания?
-Преди всичко мисля, че това е голяма отговорност. След като спечелиш три последователни големи отличия, чувството на отговорност нараства.  Убеден съм, че на предстоящото световно ще станем свидетели на истински футболен празник и ние, като отбор, ще се опитаме да му се насладим възможно най-много. В същото време, обаче, сме напълно наясно с изключително трудната задача, която ни предстои.  Като спортсмени и предвид факта, че все пак сме се доказали като един от най-силните отбори, ние сме длъжни да преследваме титлата докрай. 

Юрген Клинсман, наставник на САЩ: Моят въпрос към Дел Боске е как успя да изгради това впечатляващо постоянство през годините, как успява да поддържа глада на отбора за нови успехи за следващите състезания. Мисля, че това е най-важният въпрос, който може да му се зададе, защото това, което прави, е феноменално. Именно заради способността му да поддържа хъса на играчи от рода на Иниеста, Шави и Торес ние всички му се възхищаваме толкова много. За това моят апел към него е да отпусне малко юздите и да даде шанс на другите (смее се).
- Тук искам да изтъкна работата на моите играчи. Ние им предоставяме всичко нужно за да се развиват и да поддържат нивото си, но в същото време постоянно ги предупреждаваме за риска, пред който са изправени. В нашия лагер не смятаме, че печелейки толкова отличия, нещата ще се случват по-лесно за нас за в бъдеще. Точно обратното.  Всеки ден аз и моят екип  предупреждаваме играчите за предизвикателствата, които ни предстоят, за да можем да създадем известна доза несигурност у тях. Важно е да разберат, че отборът ни няма да печели само защото сме успявали преди. Ние сме напълно наясно с това и оттук идва това постоянство, което Клинсман споменава. Но все пак трябва да кажа, че визията на играчите относно играта се е променила, откакто започнахме. Аз вярвам, че те са силно мотивирани за предстоящото първенство.

Алберто Дзакерони,  треньор на Япония: Моят въпрос е сходен като този на Клинсман. Испания спечели Европейското и Световно първенство, което направи трудно да се поддържа същото ниво на мотивация за нови успехи. За това искам да го попитам как съумя да запази основата на отбора така комплектована и непокътната, предвид факта, че успя да задържи по-старите играчи, въпреки че се появиха в течение на времето нови, млади и по-добре представящи се от тях футболисти в Ла лига.
- Ако погледнем в исторически аспект, има само един треньор, успял да спечели две поредни световни първенства – Виторио Позо, който извежда Италия до титлите през 1934-та и 1938-ма. За това, може би, трябваше да направя услуга на испанския футбол услуга и да се откажа преди Мондиала (смее се) Трябваше да призова да дойде някой друг, защото за мен, като треньор, ще е изключително трудно да спечеля втора поред световна титла. Колкото до отбора – ние успяваме да вкарваме нови играчи, които поддържат мотивацията за нови успехи на високо ниво. От 2008 до сега, близо 50 % от играчите са подменени, сравнявайки съставите, които участваха на финалите във Виена през 2008-ма  и Киев през 2012-та. Тази подмяна ние съумяхме да я извършим бавно. Въпреки че все още има група от играчи, които са били заедно през последните четири години, ние също така вляхме свежа кръв в отбора, която ни помогна да спечелим нови отличия.

Серхио Рамос, играч на Реал Мадрид: Моят въпрос е свързан с онзи ден, в който отбелязах дузпа в стил Паненка и дали той си мислеше, че ще успея или се притесняваше, че ще пропусна?
- Мисля, че Серхио има предвид дузпата, която отбеляза срещу Португалия на последното европейско първенство. Всеки път, в който видя Серхио Рамос или Жерар Пике да играят си мисля, че ако тези двамата са вдъхновени днес, ако са спокойни и мотивирани, останалите играчи ще бъдат също. Но ако не са във форма – ще имаме трудности. Тези двама играчи са от особено значение за нашия отбор, тъй като не само че прокарват увереност сред останалата част от играчите, но те градят играта ни отзад и правят живота на целия тим по-лесен. Относно дузпата – треньорът няма нищо общо с изпълнението на дузпата. Играчът, който я бие, е свободен да я изпълни по начина, по който смята за добре. Но не можем да пренебрегнем факта, че биейки дузпата така, Рамос показа колко вярва в очевидния си талант.

Шави, Барселона: Бих искал да го попитам на какво най-много се възхищава във футбола? Той е спечелил абсолютно всичко, но въпреки това е скромен. Но на какво най-много се е възхищавал като играч и като треньор?
- Имах щастието да имам страхотна кариера като футболист. Играх 11 години на най-високо ниво за Реал Мадрид, спечелих пет титли и четири Купи на Краля. Играех за клуб, който жънеше успехи и наистина бях щастлив от това. Това чувство няма сравнение! Шави не може да го усети по този начин все още, защото продължава да играе, но когато стане треньор, той ще разбере,  че не е възможно да се наслаждаваш на футбола повече, отколкото си го правил като играч. Когато си треньор, дори и когато печелиш, имаш притеснения в главата си. Разполагаш с 23-ма играчи, а на терена са само 11. Останалите не играят, въпреки че са много добри и притежават същата страст и решителност за победа. Така че щом имаш такива чувства, щастието не е напълно. За това бих посъветвал Шави да се наслаждава максимално на периода си на активен състезател, защото няма да има повече такива усещания. Треньорите трябва да се адаптираме, аз не гледам носталгично в миналото. Вместо това, все пак, гледам напред и се наслаждавам максимално на това, което правя.