Световната волейболна федерация потвърди официално, че България завършва на 5-то място в 22-то издание на Световната лига. При 14-то си участие в турнира тимът ни изигра 15 мача, воден от новия си наставник Радостин Стойчев. Волейболистите ни спечелиха 8 от срещите си - 7 в предварителната група и 1 във финалите и загубиха 7 двубоя - 5 в първата фаза и два във втората.
Отрицателното
Трудната победа над Япония в мач №4, неубедителните изяви срещу Аржентина, слабата форма на Матей Казийски, многото контузии, недобрата физическа форма, проблемите с посрещането.
Новият селекционер Радостин Стойчев сякаш трябваше да изпие до дъно горчивата чаша преди да започне да постига нещо значимо с отбора. Започна се още през април и май когато стана ясно, че тима остава без Николай Николов и Теодор Салпаров за турнирите си през това лято. После Матей Казийски, Теодор Тодоров, Владимир Николов, Боян Йорданов, Виктор Йосифов, Валентин Братоев, Цветан Соколов - на пръсти сякаш се брояха онези, които през първия месец и половина работа на наставника и щаба му не се озоваха в лазарета.
Травмите, съчетани с липсата на време за почивка и възстановяване след тежките сезони не позволиха на тима да тренира на пълни обороти, на треньора да наложи вижданията си и на отбора да играе силно като цяло. Това повлияя и на физическата форма на нашите.
Дали заради контузията или по друга причина Матей Казийски изобщо не бе лидерът, от който в този труден период България се нуждаеше. На практика Матей изигра един силен двубой и един, в който бе горе-долу на на ниво - срещу Русия и Италия и резултата се видя. След три спечелени финала в Шампионската лига, два на световното клубно първенство, две титли на Италия и още куп отличие подобни очаквания към Казийски са напълно оправдани. Както и изпусната реплика от страна на Радостин Стойчев след мача с Япония...
Остава надеждата, че Матей си е запазил силните изяви за европейското първенство след два месеца в Чехия и Австрия и че ще намери себе си и облечен с екипа на България, а не само с този на Тренто.
Всъщност най-големият повод за притеснение може би дойде от мача с Аржентина. Не заради резултата, а най-вече заради отсъствието на хъс в изявите на тима. Както каза обаче и самият Стойчев - това не се тренира, а идва с майсторството и уменията. Те пък са плод на дълга и упорита работа.
На това Стойчев ще разчита и при решаването на проблемите с посрещането. Още докато Пламен Константинов бе на терена се знаеше, че след неговото отказване на този пост тимът ще изпитва трудности. В едно от последните си интервюта селекционерът заяви, че знае какво трябва да се направи.
„Не искам да се връщам назад към загубеното време, но знам какво трябва да направим занапред. Ще трябва много работа. Надявам се да го свършим на лагерите преди Европейското първенство през септември. Ако няма нови контузии и можем да работим пълноценно, съм убеден, че израстването ще е забележимо", сподели Стойчев пред „България днес" в средата на седмицата. Първото място, на което трябва да си проличи това е Евро 2011.
Положителното
Победите над Русия и Италия, играта във втория мач срещу Русия и тази срещу Германия в мач №4, силните изяви на Теодор Тодоров и Цветан Соколов, класирането за финалите, нелошото включване на Николай Пенчев и Владислав Иванов, петото място.
След четири години пауза България отново е сред най-добрите шест отбора в световния волейбол. Това е достатъчно да оценим първият турнир на тима под ръководството на Радостин Стойчев като добър. България не игра добре и през 2008 г., но тогава изявите бяха оправдани с почивката дадена на водещите играчи и с предстоящите олимпийски игри.
През 2009 г. тимът ни отново бе неубедителен и дори падна от Япония, но и тогава беше оправдан заради липсата на време за сработка с новия треньор Силвано Пранди.
През 2010 г. от финалите на Лигата ни разделиха три точки. Те трябваше да бъдат спечелени в два мача с Бразилия, която си беше осигурила вече класирането. Именно това обаче се превърнаха в най-слабите мачове на нашите в турнира. По същото време Италия и Сърбия си размениха по една победа и помогнаха отбора ни да остане извън най-добрите. „Лошите" обаче бяха италианците, които във втората среща със сърбите си взеха необходимите два гейма и просто спряха да играят. Да и през тази година тимът ни получи подкрепа за финалите след победата на Аржентина над Сърбия, но ако не бе успехът над Русия това съвсем нямаше да е достатъчно.
Независимо от опитите да бъдат омаловажени, които за съжаление в последните дни се правят в България, пък победите над Русия и Италия са едно от най-добрите неща показани от родните национали в тазгодишното издание на Световната лига.
През този сезон руснаците показват, че освен силовият волейбол, който сме свикнали да виждаме от тях могат и други неща и съвсем логично са на финал в Световната лига. Във Варна треньорът им Владимир Алекно заложи на титулярите и те се бориха докрай за успеха си. Българите обаче демонстрираха, че могат да бъдат на нивото на световните сили в спорта и с много желание, себераздаване, концентрация спечелиха победата, от която се нуждаеха.
Същото важи и за двубоя с Италия. Да, „адзурите" от няколко години изпитват сериозни проблеми, търсят себе си в кризата, в която изпаднаха. Но винаги ще бъдат Италия. А и през тази година бяха убедителни в групата си в Световната лига като завършиха първи и доста преди последния кръг си бяха гарантирали участието във финалната фаза. Начело на тима им пък е едно от най-сериозните имена в треньорската професия - Мауро Беруто. Затова успехът от петък не е само за престиж - той доказа, че тимът ни още е там - сред най-добрите.
Всъщност завъзможностите си националите загатнаха още в мач №4 срещу Германия. Бундестимът никога не е бил сред отборите, които диктуват модата в този спорт. Но за всяко нещо си има първи път. Това че у нас продължаваме да броим Германия за аутсайдер не означава, че той е такъв. Достатъчно е само да погледнем включените в състава волейболисти - само половината от 20-те състезатели играят в Бундеслигата. Останалите са в Италия и Русия, при това са титуляри в тимовете си.
Сред положителните изяви в Световната лига няма как да пропуснем и някои индивидуални прояви. Теодор Тодоров пропусна световното първенство миналата година заради контузия, но когато този сезон трябваше да замести Николай Николов (също контузен) се справи повече от блестящо.
Теди дори стана блокировач №1 в първия етап на Световната лига. Привлече вниманието на всички големи отбори и може би това го разколеба малко във финалната фаза. Изявите му обаче дават спокойствие за предстоящото европейско първенство.
Цветан Соколов влезе на пожар в титулярния състав след контузията на Владимир Николов. Справи се със задачата да бъде лидер на атаката и само малкия му опит не позволи да бъде лидер и на тима като цяло. С изявите си Цецо доказа, че не случайно Тренто настояваше толкова упорито да го привлече и води куп дела и че е научил добре уроците си в Италия поне до този момент.
Няма как да не отбележим и изявите на Владислав Иванов. Неговата задача в тази Световна лига бе най-тежка. Титулярът на поста либеро Теодор Салпаров е волейболист с много опит, а за Владо това на практика бе първият голям турнир при мъжете.
Освен това Теди е в националния тим вече 10 години и се е превърнал в част от душата и сърцето му. След отказването на Пламен Константинов Теди е онзи, който пали искрата, нахъсва съотборниците си и не им позволява да се откажат.
Контузията му бе един от най-сериозните удари върху тима още преди старта на двубоите. Владо обаче показа, че има потенциал. Не случайно в момента е на трето място при защитниците в Световната лига. След години определено ще бъде достоен заместник на Салпаров.
Няма как да не отбележим и изявите на Николай Пенчев. Тогава когато бе необходимо успяваше да придаде стабилност на посрещането.
Продължава да изпитва проблеми тогава когато трябва да атакува, но това дори вече не е новина. В България обаче няма как да подобри тази част от играта си затова трансфера му в Италия беше добър ход. Пиаченца изживява труден период и Пенчев няма да има възможност да играе други срещи освен тези в серия А1, но това е добър старт. В тима освен с Владо Николов и Андрей Жеков той ще се събере с волейболисти като Христо Златанов и Самуеле Папи. А от тях определено може да се научи много.
