Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Пътят на един рапър и плейбой от Реал Мадрид до трета дивизия на Холандия

Колко ли можеше да постигне Дренте във футбола? Той все пак игра за Реал, стана шампион на Испания, взе и Суперкупата на страната Снимка: Getty Images
Колко ли можеше да постигне Дренте във футбола? Той все пак игра за Реал, стана шампион на Испания, взе и Суперкупата на страната
Той трябваше да бъде новата суперзвезда на Холандия. Нещата не се развиха точно така, но днес Дренте не изпитва съжаление
Холандецът с три от децата си Снимка: Instagram
Холандецът с три от децата си

Когато Ройстън Дренте вдига телефона, той е на път за фотосесия в Амстердам - ще се снима за фирма за бельо заедно с още няколко бивши футболисти.

"Дори нямам плочки на корема, но въпреки това ме искат", смее се той.

Бившият флангови играч на Фейенорд, Реал Мадрид и Евертън винаги с готовност се е хвърлял в нови преживявания. Всъщност Ройстън е истински чешит с интереси в музиката, модата, парфюмите и покера, но на 32 г. все още се състезава за Козакен Бойс в трета дивизия на холандския футбол.

Не беше толкова отдавна времето, когато Дренте беше най-търсеният млад талант в Европа, ако не и в целия свят, но кариерата му не протече точно по план чак до внезапното му оттегляне едва на 29 г.

"За двете години, в които прекъснах с футбола, имах нужда от нещо ново. Просто трябваше да се оттегля за малко, за да намеря отново себе си", обяснява холандецът.

През лятото на 2007 г. Дренте беше обявен за следващата суперзвезда на Холандия, след като беше извел страната си до успех на Европейското първенство до 21 г. и беше взел наградата за най-добър играч на турнира.

На същото отличие са се радвали и имена като Луиш Фиго, Андреа Пирло и Фабио Канаваро.

"На онова Европейско първенство всичко вървеше добре и когато клубовете започнат да питат за теб, то е като сбъдната мечта. Трябваше да реша какво искам да правя. Имаше големи отбори като Челси, Манчестър Юнайтед и Барселона. Не беше лесно решение, но избрах Реал Мадрид, защото доведеният ми баща винаги е бил голям фен на този тим".

Ройстън Дренте беше едва на 20, със само един пълен сезон в мъжкия футбол дотогава, а отиде в най-бляскавия и успешен клуб за 14 млн. евро.

"Трябва да се поемат рискове. Много хора сигурно щяха да кажат, че ми е твърде рано да напускам Фейенорд, но това е футболът. Взимаш решения, за да успееш и понякога нещата не се развиват както си искал. В Реал се почувствах у дома си веднага, защото играчите бяха много добри с мен и ми помогнаха. Бяха големи звезди, но се отнасяха с мен като към един от тях".

Дренте няма как да забрави дебюта си за Реал. Той се разписа с мощен изстрел отдалеч срещу Севиля за Суперкупата на Испания, а шутът се оказа толкова силен, че топката удари два пъти горната греда - веднъж преди и веднъж след като премина голлинията.

Реал загуби мача с 3:5, загуби и трофея с общ резултат 3:6, но Дренте се наложи в състава и даже беше предпочитан пред Марсело от треньора Бернд Шустер. Така холандецът спечели титлата през първия си сезон на "Бернабеу", но беше замразен на скамейката от следващите треньори, включително от Жозе Моуриньо.

В толкова изискващ клуб, където публиката има най-високи очаквания, Дренте понякога разочароваше и напрежението му се отразяваше.

"Бях младо момче, отишло в голям клуб, играех пред 90 000 всеки домакински мач. В един момент имах проблем и се бях депресирал, но хората около мен помогнаха и ме насочиха в правилната посока".

Преотстъпен на Еркулес след труден трети сезон в Реал, той се оказва на място, където играе по-често, но клубът изпитва проблеми.

"Прекарвах страхотно там, но за отбора не бяха добри времена, не плащаха заплати и накрая казах, че ако не ми платят няма да тренирам".

Дренте обявява стачка и се оказва на мерника на феновете. Следва друг обещаващ за него наем, и то във Висшата лига с екипа на Евертън.

Там обаче всичко пропада, когато футболистът е отлъчен от мениджъра Дейвид Мойс заради слухове за лоша дисциплина и разюздан начин на живот.

"Бях наказан за извършеното, вече минаха седем години. Някои от лудите неща, които сторих, дори не си спомням, че съм ги направил. Винаги се фокусирах върху футбола. Вие си мислите, че не е било така, но беше. Някои виждат нещо или прочитат нещо и си съставят мнение, но не ме познават като човек".

Истината е, че Дренте има репутация на плейбой и купонджия през цялата си кариера. С това го свързват футболните фенове и днес, макар че той вече е различен човек. "Обичам да помагам на хората, открит съм, семеен човек съм. Аз съм си просто Ройстън".

Той напусна Реал Мадрид, след като договорът му изтече, и се превърна в странстващ футболист.

Първо прекара няколко месеца в руския Алания Владикавказ, после се върна в Англия да играе за Рединг и Шефилд Уензди, изкара периоди в Турция и ОАЕ. Сблъска се с още проблеми заради агенти и неплатени заплати, за да се стигне до изненадващото му отказване през 2016-а.

"Тогава правех музика, но не бях отдаден на едно нещо, правех много различни неща. Винаги съм харесвал музиката, слушам когато съм щастлив и когато съм тъжен, винаги ме изпълва с добри чувства."

Предпочитаната музика на Ройстън е рапът.

Футболистът рапира под псевдонима Roya2Faces и същевременно държи звукозаписна компания, магазин за дрехи и парфюмерия. Достатъчно ангажиран е и с шестте си деца.

Миналото лято обаче Ройстън Дренте получи предложение от някогашния си ментор Хенк Фрейзър да се завърне към футбола в Спарта Ротердам.

Една година Дренте прекара в Спарта, а впоследствие заигра заедно с братовчед си в Козакен Бойс и сега се изявява пред публика от не повече от 2000 души в трета дивизия. Не е като "Бернабеу", но футболистът се радва, че все още играе.

За онези, които са го гледали в ранните му години и са осъзнавали потенциала му, винаги ще стои въпросът колко ли повече можеше да постигне холандецът във футбола.

Самият Дренте обаче не мисли за такива неща: "Нямам никакви съжаления. Всичко се случва с определена причина. Не съжалявам за нищо, защото съм щастлив където съм и бях щастлив на местата, където бях. Просто си живея моя живот тук и сега".



Най-коментирани

Най-четените