Арсенал срещу Юнайтед. Толкова пъти в последните 15 години това е мачът, преобръщал битката за титлата във Висшата лига. След идването на Арсен Венгер и стартът на войните му със сър Алекс Фъргюсън, този мач се превърна в екшън с най-висок волтаж. Преди 1997 г. Арсенал - Юнайтед бе сблъсък на два от големите клубове, без да има привкус на дерби.
Сега се чака с мисъл за битка на живот и смърт.
И пак старата школа ще е в окото на бурята в неделя. Арсенал чака със свито сърце новини за разтежението на Тиери Анри, който може да започне като титуляр за първи път след завръщането си под наем. По-вероятно е френският ветеран да е на скамейката. Анри никога не е бил периферна фигура в сблъсъците с Юнайтед през годините и головете му остават паметни. И онова невероятно завъртане и удар с невъзможна траектория за 1:0 на „Хайбъри", и онзи гол с глава в последните секунди за обрата с 2:1 на „Емирейтс"...
Насреща един поизгубил нишката преди месец в средата на терена Юнайтед вече е спокоен. Там се завърна друг от старата школа - Пол Скоулс. Рижавият халф бе част от най-големите сблъсъци с Арсенал, като не пропускаше да е и в екшъна, когато той неизменно наставаше. Например след изпусната дузпа от Рууд ван Нистелрой на „Олд Трафорд", когато отборите се счепкаха и две минути мачът не продължаваше. Или в тунела след победата с 2:0 пак в Манчестър, когато летяха обувки и парчета храна. Скоулс обаче има и кошмарен спомен - той изпусна дузпата, която даде Купата на Англия в ръцете на Арсенал през 2005 г.
Анри и Скоулс. Венгер и Фъргюсън, вече доста по-благоразположени един към друг, но с тлеещо у тях чувство за съперничество. Дербито на последните години е готово да се разгори отново.
Този път има и мотивът на отмъщението. Арсенал никога няма да забрави 2:8 от есента, най-кошмарното си поражение в историята. За съжаление на феновете на лондонския отбор, в момента тимът няма сили и ресурс да си върне за унижението. Да, Арсенал може да победи в неделя, но е изключено да го направи с разлика. Просто в момента отборът е крехък и неубедителен. Влиза в сблъсъка с две поредни шампионатни загуби и на 15 точки от лидера Манчестър Сити (12 зад Юнайтед).
В същия ден, но 150 минути по-рано, Манчестър и Северен Лондон ще се сборичкат в другия голям мач на уикенда. Ясно е - на Сити - Тотнъм няма как да е скучно. Двата вероятно най-приятни за гледане отбори през сезона обаче трябва да се справят с непознато за тях бреме, а именно очакванията за титла. За разлика от Юнайтед, градският съперник и „шпорите" не са печелили първенството на Англия от достатъчно много години, за да не помнят... от кога.
А опитът в такива напечени ситуации, каквато е битката за върха в момента, се оказва безценен. Не залагайте срещу самоубийствен хикс на напрежението в Манчестър, последван от победа на опита с 1:0 на Юнайтед в Лондон в неделния следобед.
И все пак, ето я Супернеделята. В Англия обичат драмата и емоциите, подклаждат ги допълнително с рекламирането и лепенето на етикети на мачове. В случая обаче Супернеделя е не само добре измислено, но и много точно понятие. От тези няколко часа на 22 януари зависи и психологически, а и точково, как ще се развие най-важния етап от битката за титлата.
Защото именно сега изпитанията са огромни. Сити е без няколко ключови играчи заради контузии, наказания и Купата на Африка. Тотнъм е под напрежение, защото никога не е бил в тази позиция. Юнайтед пък е догонващ, което рядко му се случва през януари...
Да влезе Старата гвардия. Тя е вряла и кипяла в тия маратонски надпревари за титлата. И с нея поне знаем, че шоуто е гарантирано.
