Юрген Клоп: Той е като Роки Балбоа, който нокаутира всички във филм на Marvel

Животът на Юрген Клоп е пълен с истории - вдъхновяващи, забавни, а някои и тъжни. Но знаете ли коя е една от най-характерните за него? Онази, в която се чувстваше безпомощен.

През 2011-а искаше да повдигне бойния дух на играчите на Борусия Дортмунд, разказвайки им спортната драма на Джон Авилдсън "Роки". Клоп говореше за страстта, сърцето на шампиона и за това как битките се водят докрай, но срещу себе си имаше две дузини празни погледи. Старата спортна сага беше гледана само от двама от футболистите му...

По същия начин не го разбраха на първата му пресконференция в Майнц, която беше след изпадането от Втора Бундеслига. На нея Клоп не говореше за Роки Балбоа, а просто вярваше, че ще издърпа отбора от калта. Сподели го с репортерите, а на следващата сутрин германската преса написа, че новият треньор страда от тежка форма на мегаломания.

Играчите на Дортмунд не го разбираха не толкова защото не бяха гледали филма, а защото им говореше за сърце и непримирим дух. В началото на десетилетието футболистите вече вярваха повече на числата и статистиката, отколкото на легендите.

Сценарият за изтърколилото се десетилетие не беше написан за тези, които обичат Роки, а за тези, които познават шума на парите.

Финансовият феърплей и покачването на трансферните цени безнадеждно разделиха топ клубовете от останалите с по-занижени възможности. Това беше ерата на футболните монархии, а Барселона, ПСЖ, Байерн Мюнхен и Ювентус газеха наред на вътрешната си сцена.

По онова време Клоп бе много далеч от героя, когото познаваме днес. Но ако нещо бе ясно още тогава и се виждаше и с невъоръжено око, беше, че не се вписва в шаблона.

Преди десетина години вече бяха започнали времената на протагонистите във футбола. Меси и Роналдо може и да са галактически гении, но са и ужасно предвидими, защото правят точно това, което целият свят очаква от тях.

А силата на Юрген е и в това, че е непредвидим.

Спомнете си разказа как след победа над Байерн се събудил със зверски махмурлук в счупен камион в някаква изоставена фабрика. И как се прибрал на автостоп с турски тир, натоварен с пилета. Затова никога не казвайте никога за Клоп. В шапката му винаги се крие нещо неочаквано за публиката. Умее да изненадва до съвършенство. И край тъча, и в живота. Знае как да влезе под кожата на хората около него, за да извлече максимума от тях.

Така действа и с играчите си.

Съвременните звезди използват услугите на най-развитите технологии, смятат калориите в диетата си и пият специални здравословни коктейли преди тренировките и мачовете. Но Клоп знае, че и те са хора, които имат своите нужди и желания. "Как върви подготовката? Майтапя се. Пращайте снимки от плажа", е типично за треньора съобщение до футболистите по време на почивките им.

И уникалното е, че не прави нищо на показ, въпреки че германската преса навремето го обяви за мегаломан. Но това е тотално невярно, тъй като Юрген е човек, който може да изпие кафето си с чистачката на стадион "Сан Паоло" в Неапол, а журналистите да разберат за това чак след няколко години. Или пък никога да не разберат.

Феноменът на Клоп не е в това, че печели с клубове, които в главата си асоциира с Роки Балбоа, а че го прави във време, в което вече не се вярва на подобни истории. Той е Роки в лента на "Marvel", който пристига отнякъде и безкомпромисно нокаутира всички супергерои, изпречили се на пътя му.

Спомняте ли си какъв Борусия направи шампион?

Левандовски беше само на 22 и още не беше голова машина. Даже не беше твърд титуляр, тъй като там беше и Лукас Бариос - централен нападател с качества, но все пак привлечен от Коло Коло, а не от някой европейски гранд. 18-годишният Гьотце почти не бе помирисвал терен при професионалистите, но стана втори по асистенции в Бундеслигата. Нарекоха го Германския Меси, но само Клоп бе убеден, че е такъв, когато реши да му гласува доверие. Кагава беше взет от Япония за 350 хиляди евро, а Хумелс бе отхвърлен от родния Байерн.

Всички основни лидери на отбора бяха около 20-те и Юрген ги наричаше "моята детска градина". Казваше, че не крои големи планове за бъдещето и не гледа по-далеч от следващия кръг. Мач за мач, както му казваме тук.

А кой беше срещу "детската градина" на Юрген? Могъщият Байерн! Този, който през пролетта бе направил златен дубъл и бе достигнал до финала в Шампионската лига. Байерн, който по-късно щеше да има в редиците си Робен и Рибери. Байерн на Марио Гомес, който вкарваше в почти всеки мач. На Мюлер, Швайнщайгер, Лам...

Този Байерн Мюнхен спечели осем шампионски титли през миналото десетилетие, а щяха да са 10, ако не бяха Клоп и Борусия.

И дайте да не говорим за Moneyball.

В холивудската лента е Брад Пит, има и много математика и пресъздава реални събития. Но завършва с поражение във възловия мач. Наистина доста реално. Но мечтите на Юрген се сбъдват напук на начертаните реалности. Той е като Роки, който нокаутира Иван Драго, въпреки че двамата са в съвсем различни категории.

При него говорим за вярата срещу прогнозите и изчисленията.

Гуардиола изучава футбола като наука и се вманиачава и в най-дребния детайл. Така е и при Моуриньо. Такъв беше Анчелоти като по-млад и много други. Клоп обаче предпочита да изучава хората.

Пристигна в Борусия и в продължение на две години отборът се движеше пети-шести, но не се уморяваше да опитва и да следва плана си.

Какво направи ли?

Даде шанс на 18-годишния Гьотце да твори свободно. Гениално, но и изненадващо и странно, защото в съвременния футбол творческата свобода трябва да се извоюва, а не се получава даром. Нали схващате? Меси си е извоювал да прави каквото иска на терена. Марио обаче го получи безусловно само защото така е забавно в очите на Клоп. И се отплати на треньора с 11 асистенции само в шампионата.

По същия начин достигна и до успехите в Ливърпул, в който футболистите му са като синове и са готови да дадат всичко за него.

Клоп пък е готов да пие бира с феновете и да пее с тях до сутринта даже и след загубен финал в Шампионската лига, както беше в Киев през пролетта на 2018-а. "Наздраве, другата година ще успеем", сякаш подсказваше усмивката му в момент, в който всеки друг негов колега би потънал в скръб и депресия.

И пак опираме до вярата и способността да накара футболистите си да са "ш*бани чудовища", както ги нарече през миналата кампания. "Ние сме един отбор и едно цяло даже и в грешките си. Даже и да бъркате, правете го заедно", обича да казва германецът и неговият Ливърпул е способен на чудеса. Като онова от миналата година на полуфиналите на Шампионската лига срещу Барселона. Кой можеше да каже дали Трент Александър-Арнолд не бърка при корнера си срещу каталунците, след който падна четвъртият гол, а "Анфийлд" обезумя от радост? Естествено, че имаше и намигване от съдбата. Ливърпул имаше късмет. Но и това е част от вярата на Клоп - че съдбата обича смелите и им помага.

Така "червените" спечелиха Шампионската лига, а през пролетта на 2020-а вероятно ще се поздравят с първата си шампионска титла в ерата на Премиършип. Но дори и нещо да се обърка, колкото и невъзможно да ни изглежда сега, това няма да откаже Клоп да се опитва.

Ще си отвори една бира и ще я изпие с феновете. И усмивката пак ще озарява лицето му. Защото футболът за него е преди всичко удоволствие.

А за трофеите...

За тях знае, че рано или късно стигат до ръцете му.

Новините

Най-четените