1. Борислав Михайлов (102 мача за България в периода 1983 - 1998)
Вратарят на националния от 80-те и 90-те години бе и капитан по време на най-големия успех на българския футбол - четвъртото място в света на Мондиал'94 в САЩ, и герой при драмата с дузпи на осминафинала срещу Мексико и славната победа на четвъртфинала срещу Германия. Тръгнал от школата на Левски, синът на друга синя легенда - Бисер Михайлов, се наложи много млад в клубния си отбор, а оттам и в представителния тим на България, където стана първият футболист, минал границата от 100 мача. Игра още на световното първенство в Мексико през 1986, когато е най-добре представилият се играч и е избран за футболист на годината, както и на Европейското в Англия през 1996. В момента е президент на Българския футболен съюз, а неговият син Николай на свой ред пази на вратата на националите.
2. Александър Шаламанов (42 мача/1 гол в периода 1963 - 1973)
Легендарният десен бек победи в анкетата с аванс от около 60 гласа пред защитника на Левски от 80-те години Пламен Николов. Шами, както го наричат с любов привържениците на Славия, е истинска институция за белия клуб. Печели два пъти наградата за футболист на годината в България - през 1963 и през 1966, когато е избран и в идеалния отбор на Световното първенство в Англия. Участва още на Мондиал'70 в Мексико. Любопитен щрих от неговата биография е, че освен футболист, той е и отличен скиор, представял българия на Зимните олимпийски игри в Скуо Валей, САЩ, през 1960 г.
3. Трифон Иванов (77/6, 1988 - 1998)
Кошмарът на Руди Фьолер и други топнападатели в световен мащаб бе категоричният победител за своя пост. Тръгнал от славната някога школа на Етър и доразвил таланта си в ЦСКА, Туньо плашеше на терена не само с вида си, но и с безкомпромисната си игра. Майстор на шпагата и вероятно най-добрият бранител в историята на родния футбол, той натрупа международен авторитет и на клубно ниво с фланелката на Рапид (Виена), с който достигна до финал за КНК през 1996, като през същата година стана футболист номер едно на България.
4. Цанко Цветанов (40/1, 1991 - 1996)
Друг от героите на САЩ'94 също бе убедителен на своя пост в анкетата. Подобно, на Трифон Иванов, и Цанко е продукт на великотърновската школа и е част от поколението, спечелило историческата титла през 1991 г. По-късно той последва своя треньор Георги Василев и в Левски, където стана шампион още два пъти - през 1994 и 1995, както и при завръщането си при „сините" след шестгодишен гурбет - през 2002. В най-силните си години, Цветанов бе ляв бек-мечта, стабилен в защита и сеещ хаос в противниковата половина с пробиви, центрирания и далечни шутове.
5. Димитър Пенев (90/2, 1965 - 1974)
По-младите любители на футбола няма как да са гледали чичо Митко като играч, а го познават преди всичко като най-успешният треньор у нас, направил България четвърта в света. Само че от по-възрастните знаем, че с екипите на ЦСКА, Локомотив (София) и националния отбор той е бил уникален защитник от световна класа - мощен физически, но и голям спортсмен, играл на три световни първенства (1966, 1970, 1974). Голям любимец на целия български народ, не само с постиженията си във футбола, но и със словесните си бисери. Футболист на годината през 1967 и 1971.
6. Стилиян Петров (101/8, 1998 - досега)
Единственият от сегашните футболисти в националния отбор, който намери място в символичната единайсеторка на най-малко бляскавия пост във футбола, но и в най-оспорваната категория в анкетата. Настоящият капитан на България преодоля с малка преднина от около 60 гласа конкуренцията на двама от славното поколение през 90-те - Златко Янков и Ивайло Йорданов. Днес срещу Англия Стенли ще изравни рекорда на Боби Михайлов по срещи за националния отбор. Юношата на Монтана бе железен в ЦСКА и Селтик, където стигна до капитанската лента, а сега има тази чест и в английската Висша лига в отбора на Астън Вила. Футболист номер едно на България за 2003 г.
7. Емил Костадинов (70/26, 1988 - 1988)
Отбеляза двата може би най-важни гола в историята на българския футбол - при победата над Франция с 2:1 на 17 ноември 1993 г., класирали ни за САЩ'94, като по този начин си спечели прозвището Свети Емил. Освен че бе част от силното поколение на ЦСКА през втората половина на 80-те, той направи и силна кариера на запад, включително в грандовете Порто и Байерн. С баварците спечели Купата на УЕФА през 1996 г., разписвайки се на финала срещу Бордо. Разбира се, футболист на годината през 1993.
8. Красимир Балъков (92/16, 1988 - 2003)
Филигранен техник, плеймейкър от свръхкласа, за него казваха, че ако беше бразилец, би бил титуляр в отбора, спечелил световната титла през 1994 г. Влезе в идеалната селекция на мондиала заедно с голмайстора Христо Стоичков. Третият юноша на Етър в идеалната единайсеторка бе единственият от титулярите в САЩ, който никога не е минавал през софийските грандове. От Велико Търново Краси отиде направо в Лисабон, където се превърна в легенда на Спортинг. След това, през 1996 направи следващата крачка в кариерата си, преминавайки в немския Щутгарт. Там стана част от вълшебно атакуващо трио заедно с Бобич и Елбер. Отказа се от националния отбор, а скоро след това прекрати и футболната си кариера, на 37-годишна възраст, все още в блестяща форма. Футболист на годината през 1995 и 1997. В момента е треньор на хърватския Хайдук (Сплит).
9. Георги Аспарухов (50/19, 1961 - 1971)
Велик, незабравим, идол на поколения, Гунди сякаш бе от друга планета - както с футболното си майсторство, така и с джентълменското поведение, с което печелеше сърцата на свои и чужди. Жестоката съдба го отне преждевременно от този свят, заедно с друг прекрасен български футболист - Никола Котков. На погребението се стичат над 150 000 човека, които искат да си вземат последно сбогом с двамата благородници на най-великата игра, а целият футболен свят е потресен от трагедията. С националния отбор играе на три световни първенства - през 1962, когато едва на 19 години става първият българин с гол на Мондиал, 1966 и 1970. Паметни са мачовете му за България през 1962 с Португалия (3:1), 1963 с Португалия (1:0), 1965 с Белгия (3:0 и 2:1), 1967 с Швеция (3:0), 1967 с Португалия (1:0) и през 1968 с Италия (3:2). Аспарухов е и първият българин, отбелязал гол на Англия - при равенството 1:1 в контролна среща на „Уембли" през 1968 г., когато домакините са все още действащ световен шампион, а нашата „деветка" матира цялата им защита с пробив от центъра. Напълно логично, Гунди бе избран за футболист номер едно на България за ХХ век.
10. Димитър Якимов (67/9, 1960 - 1974)
Наричат Митата „Поетът на футбола". Юношата на Септември прави забележителна кариера с ЦСКА, печелейки 6 титли и 6 купи на България. Той е една от фигурите, радващи се на голямо уважение и сред привържениците на другите отбори у нас заради красотата, която твори с играта си. Прочут е тандемът му със забележителния голмайстор Петър Жеков на клубно ниво и с Георги Аспарухов в националния отбор. Именно дълъг пас на Якимов през цялата защита на Белгия намира славната „деветка", за да отбележи Гунди единият от двата си гола за победата в допълнителен квалификационен мач във Флоренция, класирал ни за Мондиал'66. Нещо повече, Митата сам вкарва попадението, което изпраща България за първи път на световно първенство - през 1961 срещу Франция. Участва още и на Мондиал'70.
11. Христо Стоичков (83/37, 1986 - 1999)
Макар и не с традиционния си номер 8, тъй като го поставихме според класическата номерация за ляво крило с 11, Ицо бе най-безапелационно избраният играч в анкетата. Каквото и да кажем за него, ще бъде малко. Най-успешният ни футболист за всички времена, единственият българин - носител на „Златната топка", голмайстор на Мондиал'94, легенда на ЦСКА и още по-голяма на Барселона, с който спечели 5 титли на Испания и КЕШ през 1992. „Златна обувка" през 1990 и носител на още куп отборни и индивидуални награди. Известен е с трудния си характер, но тези недостатъци остават в сянката на футболните му постижения. Най-известният българин по света.
