Едва ли по-точно може да се опише ситуацията в Реал Мадрид днес от изречението в заглавието.
Страшно сложната смес от огромни имена, големи пари, взискателни фенове, успехи и провали. И един голям и малко по-различен от останалите треньор. Но машината работи, напук на някои „очаквания" на специалисти. Реал облече различна кожа, може би има нужда от още малко време, за да постигне постоянството, което се изисква за изпълнението на големите цели. А за това постоянство има кой да се погрижи, защото „татко" Карло е все още на руля.
Само Анчелоти си знае какво му коства да движи проекта Реал напред. Особено след началото на сезона, когато Реал още търсеше своята идентичност, а „приятелите", особено тези от Каталония, само чакаха команда за залп за „криза в Мадрид". След като преследва години наред десетата титла в Шампионската лига, спечели Купата на Краля и Суперкупата на Европа, остана на 3 точки от шампиона Атлетико, Реал трябваше да се събуди от красивия сън в края на август.
В първите си три срещи момчетата на Анчелоти спечелиха само веднъж и то срещу далечния по класа и име Кордоба. Пораженията в Примера от Реал Сосиедад и Атлетико Мадрид поразклатиха лодката и допълниха разочарованието у привържениците от загубата за Суперкупата, отново от градския съперник Атлетико. Победите срещу Базел и Лудогорец в Шампионската лига не изглеждаха никак убедителни.
Изведнъж заваляха въпросите - трябваше ли Ди Мария да напуска? А Алонсо? Паниката започна да надига глава изпод скрина с титли и медали, но така и не срещна очите на Анчелоти. Това просто не е в стила на италианеца.
Треньорът започна да прави това, в което е най-добър - да намества пъзела. Да меси философията на новия Реал, който нямаше как повече да бъде старият Реал. Но не просто с механично заместване на стари играчи с нови звезди. Напротив, Анчелоти не се свени да открива нови, непознати хоризонти за своите нови футболисти, за които дори самите те не са подозирали, че съществуват.
Нямаше по-лесно и логично нещо от това голмайсторът на Мондиала Хамес Родригес да бъде сложен зад централния нападател или дори на върха на атаката. Нищо подобно обаче не се случи, защото Хамес се озова на левия фланг, а срещу Барселона дори игра отдясно. И се справи добре, особено след като започна да вярва сам на себе си в новото си амплоа.
Анчелоти направи така, че нещата да проработят и с Иско, и с Модрич, и с Кроос. Нещо повече, направи отборът по-независим от Роналдо, което е от критично значение, особено ако все по-честите партенки спрат да са такива и португалецът реши да последва примера на Ди Мария и Алонсо. Това Роналдово диверсифициране вероятно ще става все по-осезаемо с течение на сезона, без, разбира се, това да доведе до изолация на Кристияно, която сама по себе си може да го накара да напусне. Тук важен е подходът на Анчелоти, който сам описва себе си като човек, който „поправя". За това ще му е нужна истинска хирургия.
Татко Карло за пореден път показва, че може брилянтно да борави с персоналния материал. Играчи, не схеми - това бихте чули от Вик Кечман, журналист, отразяващ американския футбол в САЩ. Това е неговата абсолютна философия и може би двамата с Анчелоти биха намерили бързо общ език. Не можеш и няма смисъл да налагаш схеми, за които нямаш изпълнители.
А проницателният поглед на Анчелоти бързо фиксира потенциала, дори добре прикрит с дълго развиван игрови шаблон.
Мерките вече дават резултат, може би дори по-бързо от очакването. Реал вкарва. Много. И на всеки. Отборът има 37 гола в първите десет изиграни мача в първенството. Вкара три на Барселона. Можеше и още. Всъщност Реал регистрира първата си победа с повече от един гол разлика във вечното дерби от 6 години.
Така че, драги привърженици на Реал, спете спокойно. Отборът е в добри ръце и леките сътресения вероятно не са нищо друго, освен наместване на мозайката. А веднъж наредена, оформилата се картина може да бъде страшна за всеки съперник.
Стига майстор Карло да е взел отново правилната четка.
