Така пее класикът, който направи най-впечатляващ личен резултат на скорошните избори у нас. Играта на думи намига на съперничеството между грандовете, а нататък се пее за скакалци, леблебия и мишленца.
Тази игра на думи обаче е актуална и в седмицата преди вечното дерби. Левски и ЦСКА някак перверзно размениха ролите и изиграха картата на врага. Действията им изглеждат напук на фенските и медийни настроения, и объркаха раздаването преди мача на годината. Както е било винаги в този сблъсък. Когато Левски и ЦСКА се срещат, очаквайте неочакваното.
На „Армията" уволниха по неособено деликатен начин човека, когото феновете обичат и уважават. Радуканов преобрази отписан отбор, спечели 2 купи за година и се стягаше да влезе в дербито на първо място в класирането. Вероятно щеше да го направи, ако не беше един странен мач със Славия, за който един ден може би ще чуем повече... Та ЦСКА направи напук на логиката, статистиките, фактите, феновете и общественото желание. Смени Радуканов.
И ще изтърпи унижението да слуша сега хоровите псувни и скандирания на агитката, започнали още в новичката зала на един волейболен мач. Цяла България разбра от вторник вечер кой искат феновете за треньор. Не се чу някой да пее на сръбски. „Титан" обаче не се трогва и взима решения не под натиск, а с аргументи, с разум. Вече три години почти всяко важно решение в ЦСКА е доказателство.
В контраст Левски е упорит като кандидат-кмет в циганска махала. За всички вече е ясно, че някогашният централен нападател с легендарен статут, не е особено умел треньор. Нито директор. Откакто Гонзо заема някакъв ръководен пост на „Герена", трофеи няма. Смениха се четирима треньори, отборът зае едно второ и едно трето място, отпадна срамно от Спартак (Търнава), а Гонзо има свойството да прогнозира всичко, което ... няма да се случи.
„Тони Калво е най-добрият футболист, който е идвал у нас", каза с вид на мъдрец треньорът-мениджър-директор от синьото столче в залата за пресконференции. Със сигурност е най-добрият танцьор, защото в един столичен нощен клуб вече му пазят два квадрата от дансинга като негова територия.
Изобщо - вместо Левски да смени Гонзо, а Радуканов да получи дългосрочен договор в ЦСКА, сега първият се стяга за вечно дерби, а вторият чака оферти. Тъпо е. Но и много показателно. В България определено на мода са тъпите решения, а и хората, които си пробиват път с лакти и стъпват на раменете на „свой човек" тук и там. Гонзо такъв си беше и на терена, лактите му бяха основно оръжие. Там обаче бе победител. Радуканов не бе някакъв запомнящ се футболист, успя да запише името си с един фамозен гол на Ювентус, останалото бе средна работа. Но за година доказа, че прави от нищо нещо в треньорската работа.
В петък обаче ирониите на съдбата може да продължат. Левски сякаш е в печеливша позиция каквото и да се случи. Ако бият обърканата команда с още по-объркан щаб на ЦСКА, „сините" се връщат в играта за титлата, а Гонзо ще се напомпа с още сякаш неизчерпаемото си самочувствие и его. Ако паднат, Тодор Батков най-вероятно ще загуби търпение, въпреки че досега остава непоклатим като сфинкс при резилите, съпътсващи на практика всяко излизане на отбора оттатък Богров. И Левски ще има нормален треньор.
ЦСКА отива на бой с неясна цел, в неясно състояние, с някакво усещане за безразличност и в процес на сдаване на една титла, която изглеждаше написана с името на отбора. След катаклизмите с Радукановата смяна и идването на бригадата на Дуци, тимът не е фаворит в дербито. Ако го спечели, корабът може и да се стабилизира. Но при загуба започва пореден епизод от драмата в лудницата, която представлява ЦСКА вече 20 години. Фенски протести, неадекватни реакции на шефове, истерия по медии и конфликт между играчи, треньори, чистачки и секретарки.
С две думи - абсурдно или не, Левски влиза в дербито в по-добро състояние заради ... упоритост до глупост. Несменянето на Гонзо все пак остави отбора в сравнително стабилно състояние, макар с няколко загуби и изоставане в точките. ЦСКА, реално на върха в класирането, е разклатен и аха-аха да се катурне.
И ако мислите, че това прави Левски фаворит, помислете пак. И си спомнете очакванията за февруарския мач на „Герена". Както и за един куп други дербита, в което уж единият отбор е далеч по-силен. В този мач фаворит няма. Това му е чарът. Остава само да се помолим страхът да не бъде владетел в двете съблекални и да натовари силно двубоят към знак Х.
Искаме дерби като дерби, пък нека оцелее по-здравото яйце!
