Джанлуиджи Буфон е на 36, но продължава да е приеман за един от най-добрите вратари в света. В сряда срещу Дженоа (0:1) той изигра своя мач №500 за Ювентус.
В навечерието на юбилея му, английското списание "FourFourTwo" публикува микс от две интервюта с италианеца - едно на читателите си и едно с въпроси на редакцията. Ето избрано:
- Истина ли е, че сте започнал като полузащитник? Защо станахте вратар?
- Да, така е. Та кое дете не иска да вкарва голове!? Не бях лош, да ви кажа честно. Донякъде баща ми повлия да отида на вратата, а и исках да съм като Томас Н'Коно, вратаря на Камерун от 1990 г. На това световно те бяха моят втори любим тим след Италия.
- Родителите ви са атлети, майка ви е хвърляля диск. Те ли ви помагаха да хвърляте далеч топката?
- Не, не в такива детайли. Но ми помогна, че съм от такова семейство. Всички са спортисти, отворени към спорта.
- Кои са спортните ви герои от детството?
- Освен Н'Коно от футбола, харесвах тенис. Там най-големите ми герои бяха Иван Лендъл, Щефан Едберг и Пат Рафтър.
- Дебютът ви в професионалния футбол трябва да е бил тежък - срещу Милан на Уеа, Баджо и Савичевич. Как се чувствахте?
- Бе един прекрасен ден. Наистина великолепен! Сбъдна се мечтата ми да играя в големия футбол, а и не направих лош мач. Всъщност - не допуснах гол! Мачът завърши 0:0, а нали това е работата ми?
- Трансферната сума от 45 милиона евро тежеше ли ви през 2001 г.?
- Не, изпитвах задоволство, че съм преминал в Ювентус. Това е. Не съм мислил за сумата, за трансферния пазар или за писанията тогава, че съм някакъв спортен феномен. Ако бяха платили за мен 5 милиона, щях да се чувствам по същия начин. Пазарът определи тази цена. Добрият вратар е важен в дългосрочен план за един отбор. Дали щях да подпиша за 5 милиона с Юве? Разбира се! Друг е въпросът дали в Парма щяха да са щастливи от такава сделка...
- Страдахте от депресия преди години, казвали сте, че дори ви е било страх да излезете на терена. Защо не си взехте почивка от играта?
- Никой не знаеше за това по онова време. Само аз. Пазех го вътре в себе си, поне в началото. Постепенно започнах да споделям с приятели и съотборниците ми. Не ми е минавало през ума да спра да играя. Идваше европейско първенство, най-малкото! Но си мисля, че все повече напрежението, отношенията във футбола ще водят до депресии на играчите.
- Помогна ли ви калчополи да спечелите световното през 2006-а? Мотивира ли ви повече?
- Не съм сигурен в това... Да, беше голямо разочарование за нас това, което се случи около калчополи, отнените ни титли и всичко останало. Но ние отидохме на световното в страхотна кондиция и решени да се представим добре. Не сме търсили екстра мотивация от случилото се.
- Най-доброто ви спасяване? Вероятно онова в продълженията на финала на световното срещу Зидан, с една ръка...
- О, дали е най-доброто - в това не съм сигурен. Но че е най-важното спасяване в кариерата ми, в това нямам никакви съмнения.
- Защо останахте с Ювентус и в Серия В? Някои други си тръгнаха, например Златан Ибрахимович.
- Защото ми даваха добри пари! Ха-ха, разбира се, това е шега. Не, не беше логичен избор да останеш да играеш във втори дивизия. Това е личен избор на всеки и е такъв, който правиш със сърцето си. Понякога в живота правиш неща, които не те улесняват, но са необходими. Останах и не съжалявам. Това бе опит за мен, не бих казал, че се насладих на сезона във втора лига, но със сигурност научих някои неща.
- Страхувал ли сте се от някой нападател?
- Страх едва ли, но имаше един нападател, който бе над всички останали, срещу които съм се изправял. Роналдо - бразилският. Феномен, който няма равен. В Италия най-добрият бе Роби Баджо.
- Добър сте на дузпи...
- Мразя дузпи!
- Защо, не се справяте лошо?
- Защото има над 70 процента шанс да ми вкарат гол, а това не е ситуация, която ми харесва. При дузпите има и елемент на късмет, малко психология, а и трябва да разчиташ на грешка на изпълнителя. Неприятна работа.
- Казвали ли са ви, че приличате на Ал Пачино? Срещали ли сте го?
- Кого, Пачино? Не, не - никога, ха-ха. Не знам дали приличам на него, чувал съм такива сравнения. Харесвам го, особено "Белязания".
- Пеете химна с огромен ентусиазъм преди мачове на Италия. Защо?
- Защото съм горд, че съм италианец. Защото съм радостен, че още един път излизам с екипа на моята родина. Това е. Играх на пет световни първенства, искам да отида и на шесто - през 2018-а.
