Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ням черно-бял филм

Футболът ни не заслужава цветове
Футболът ни не заслужава цветове

Дали свършиха шансовете за класиране на европейското? Дали може по-ниско да падне футболът ни? Дали е възможно да чуем по-изтъркани клишета от произнесените след мача? А дали остана още ракия в хладилника...

Ще ни е нужна.

Футболът е социален феномен - това е клише, използвано хиляди пъти. Но е вярно и доказано. Е, в българската ни действителност социалният феномен на най-великата игра не носи по-различни емоции от другите социални или несоциални сфери на живота ни. Той ни разочарова, извиква псувнята на ръба на устните, замътва погледа и ти се иска да...
Загубихме и от Черна гора - отбор, който никого и никога не бе побеждавал като гост. Е, разбира се, правил го е при младежките отбори. Пак над България, пак в София.

Изобщо, какво толкова чудно е станало?

Най-слабо развиващата се футболна нация в Европа просто загуби поредния мач. Даже и двата си мача в един ден. Младежите паднаха от Швеция с 0:1 и останаха последни в групата. Пред тях е Казахстан. Там се строят стадиони, правят се школи, наливат се пари. Същото е в Кипър (наскоро ни биха 4:1), в Грузия (едва се отървахме с 0:0), в Армения, в Азербайджан. Футболните джуджета растат, макар с мънички стъпчици. Вървят нанякъде. И скоро ще стъпват върху нашия футболен труп по пътя си.

Тук никой наникъде не върви.

Националният ни селекционер обяснява как изповядва правилен футбол, но всъщност учи играчите на футбол без врати. На отборите на Мъри Стоилов просто не им трябват. Те трябва да използват 90-те минути, за да си подават няколкостотин пъти в триъгълници и това е достатъчно треньорът да е доволен. Мъри във визитката си има една гордост - четвъртфинал в УЕФА. А колко са провалите му? Тампере, Беверен, БАТЕ...

Директорът на отбора цяла година е по сафарита и покер турнири. Не е гледал от трибуните нито един мач. Тези двамата са си живата проекция на всичко, което е футболът ни. Огромен балон със самочувствие, но всъщност надут не с въздух, а с отровен газ. И като гръмне (което е неизбежно), се размирисва тежко и гадно.

БФС се управлява от човек, който основно развива семеен бизнес. В националния играят двама членове на родата му, това е достатъчно. Отборът не се класира за никакво първенство, шампионатът е трагичен, стадиони няма, скандалите са ежедневие, а УЕФА не ни разследва само за това дали ни миришат краката вечер преди лягане.

Проблемите са големи колкото Еверест.

Те само започват с факта, че футболистите ни са слаби и неподготвени, говорят глупости на конвейер пред камерите, а шефовете им са некомпетентни и нагли. С какво ще завършат? С все по-чести загуби от отбори като Черна гора, които си наемат опитен селекционер (хърватинът Златко Кранчар) и имат силни юношески и младежки формации.

Ние си имаме Мъри. Алтернатива са му Илиян или Балъков. И какво ще се промени? На вратата пак ще е Ники, в защита - Русия и Зетя, в средата отново ще имаме Стилиян и трима слабаци (имена по избор). Напред хаотичният и неефективен Мартин, Божинов, Домо... Футболни анонимници за Европа.

Единствен Стилиян Петров може да погледне назад към кариерата си с националната фланелка и да не се срами от нея. Това поколение (а те станаха вече май две) ще останат в историята като "немите". Тези, които правят бойкоти и онемяват за медии и фенове, а не тези, които бележат голове и се класират за големи форуми. Този ням черно-бял филм (безкрайно далеч от класиките обаче) сякаш няма край.

Всъщност още един проблем е, че няма други футболисти.

Дебнат Виданов и Караджов, които по-често се потят на дансинга, отколкото на тренировка. Идва Хичо, за когото статусът "талант" не се променя вече поне 5 години. И още знайни и незнайни момчета, отдавна изпуснали влака. Защото са на по двайсет, а футболната и житейската им култура са като на дванайсетгодишни. Но мениджъри, треньори и шефове ги тупат по рамото след всеки точен пас, слагат им милионни цени и чакат да дойде урожая от трансфера им. А медии ги превъзнясат като звезди след един-единствен приличен мач.

Какво ти остава, когато си българин и обичаш футбола? Да чакаш групите в Лига Европа ли? Със свито сърце ще е и това чакане. Бербатов ли да чакаш да се върне и да оправи футбола ни? Иили най-добре да пратиш жената за още една ракия!

 

Най-четените