Вече няколко месеца не го виждаме с небесносинята фланелка на Лацио, но съществуваше надежда Мирослав Клозе да продължи още малко кариерата си.
Било то и в американската МЛС по примера на други големи звезди на играта, които избраха Щатите за последната си футболна спирка.
В първия ден на ноември обаче надеждата угасна. Голмайсторът обяви, че няма да си търси отбор и започва да се подготвя за треньор.
Както приляга на величина от неговия ранг, стартът му на новото поприще ще е летящ. Миро стартира индивидуална програма на обучение и влиза в щаба на Йоаким Льов като негов помощник треньор.
Няма как в подобен момент да не ни завладее носталгията и спомените за невероятния голмайстор, който имахме привилегията да наблюдаваме през последните 16-17 години, но все пак позитивното е, че Клозе остава част от играта, макар и вече на друго ниво.
И няма как да не успее, след като многократно ни е демонстрирал, че за него няма невъзможни неща.
Понякога несправедливо пренебрегван и подценяван, той винаги успяваше да се появи на голямата сцена още по-силен и още по-мъдър. Не за да се доказва на другите, а да е удовлетворен от самия себе си.
Това го правеше толкова специален и неповторим, докато беше на терен.
Финалният му акорд се оказа на 15 май 2016 г.
"Олимпико" бе на крака, а Миро премина през шпалир от съотборници и деца с неговата фланелка, за да произнесе прощалната си реч пред тифозите.
При загубата с 2:4 от Фиорентина Клозе отбеляза 54-то си попадение за "бианкочелестите" от първата си изпълнена дузпа в Серия "А" по време на петгодишния си престой във Вечния град.
Изпращането му бе трогателно и запомнящо се. Такова, каквото подхожда на един изключителен футболист и човек.
През цялата си кариера Клозе бе образец за професионализъм и най-яркият представител на мултикултурния национален отбор на Германия.
Роден и израснал в Полша, Мирослав се превърна в национално богатство за германците.
Емблематично за голмайстора е скромното начало на кариерата му, което е рядко явление в наше време. Повечето звезди изгряват още като тийнейджъри, за да продължат нагоре, но не и Клозе.
Само три години преди хеттрика с глава срещу Саудитска Арабия на световното през 2002 г. той играе за петодивизионния Хомбург.
В Полша, където живее в първите си 8 години, Клозе не тренира футбол, а първият му отбор в Германия е ФК Блаубах-Диделкопф.
Мирослав е син на бивш футболист и бивша националка на Полша по волейбол. У него има отлични спортни заложби, но до 21-годишна възраст не успява да впечатли специалистите.
През 1999 г. той е забелязан от скаут на Кайзерслаутерн и получава покана да се присъедини към втория отбор на "дяволите".
През април 2000 г. дебютира в Бундеслигата, а през сезон 2001/02 отбелязва 16 попадения - само с две по-малко от голмайстора на шампионата.
Това е повратният момент, който му печели повиквателна за националния отбор. Надушили таланта зад граница, в Полша правят усилия да го убедят да играе за родината, но той отказва.
Клозе избира Бундестима и се нуждае от 15 минути срещу Албания, за да отбележи първото си попадение в дебюта си за Маншафта.
По този начин той открива сметка, на която ще прибави още 70 гола, за да се превърне в стрелец №1 на Германия за всички времена.
До Мондиал 2002 той отбелязва още 7 попадения за Бундестима, като нанизва два хеттрика срещу Израел и Австрия, и се превръща в сензация в страната.
След споменатите три гола с глава срещу Саудитска Арабия, той се разписва още срещу Ирландия и Камерун.
Така 3 години след Хомбург, Миро Клозе става втори голмайстор на световно първенство.
В Кайзерслаутерн опъва противниковите мрежи 19 пъти в 58 мача и през 2004-а е привлечен от шампиона Вердер.
Бременци завършват трети, а нападателят прибавя още 15 гола на сметката си.
Формата на Клозе е изумителна в месеците преди домакинския Мондиал на Германия през 2006-а - 31 попадения в 40 мача.
Филип Лам и Бастиан Швайнщайгер са в стихията си, а с голмайстор като Клозе очакванията към Бундестима са огромни.
На селекционерския пост е младият Юрген Клинсман, а негов помощник е Йоги Льов - тандем, който допълнително вдъхновява германците.
Миро изстрелва Маншафта на полуфинал след пет гола - по два във вратата на Коста Рика и Еквадор, и решително изравнително попадение срещу Аржентина за 1:1 на четвъртфиналите.
Крачка преди финала домакините са спрени от бъдещия шампион Италия, но този път Клозе става водещ реализатор на шампионата.
Офертата на Байерн не закъснява и през 2007 г. нападателят преминава на "Алианц Арена".
Но въпреки двете шампионски титли, двете Купи на Германия и финала в Шампионската лига, влиянието му в състава на баварците не е такова, каквото във Вердер.
През 2011-а той напуска мюнхенския гранд след 24 попадения в 98 мача, а година по-рано на световното в ЮАР бележи още 4 пъти - срещу Австралия, Англия и два пъти срещу Аржентина, за да се утвърди като световната голова машина на Бундестима.
Просто нямаше спиране, когато играеше на международно ниво. Понякога имаше спадове в клубовете си, но блестеше с неповторимо постоянство за националния отбор.
Заради поредния му по-тих период и напредналата възраст витаеха съмнения дали ще бъде включен в състава за Мондиала в Бразилия, но в крайна сметка Льов го взе в групата, което се оказа не само мъдро, но и историческо решение.
Срещу Гана Клозе реализира 15-ия си гол на световни първенства, изравнявайки рекорда на Роналдо (Феномена).
При епохалното 7:1 над домакините от Бразилия той се разписа още веднъж и установи рекорд, който вероятно ще просъществува десетилетия напред във времето.
Германската нация отдавна го бе обикнала, а головото му постижение окончателно го превърна в легенда в страната и го нареди до Мюлер, Зелер, Клинсман и останалите велики реализатори.
Германците виждаха у него дисциплината, трудолюбието и етиката му на всички нива и отсякоха: "Той е наш!". Мирослав от своя страна твърдеше, че има две родини, но германското надделяваше. Просто историята, която написа като футболист взе превес в случая.
Но какво значат граници и националност, когато говорим за Клозе?
Той не можеше да се побере в калъпа на това да е германец или поляк, известен футболист и рекордьор, суперзвезда, шампион и каквото още ви дойде наум.
Искаше да е човек, който е горд и благодарен за това, че му се е усмихнало щастието и не е пропуснал да му отвърне с усмивка.
Можеше и да не притежава божественото у себе си, каквото виждаме при Меси и Роналдо, но винаги се стремеше стрелката на вътрешния му лимит да е в яркочервената зона.
Най-общо казано - правеше това, което можеше, с това, което имаше. Машина! И му се получаваше адски добре.
На всичко отгоре беше и сред джентълмените, каквито все по-рядко виждаме на терена. През 2005 г. отказа дузпа с екипа на Вердер, тъй като сметна, че е пресилена, а през 2012 г. с Лацио си призна, че е отбелязал с ръка, след като реферът бе зачел попадението.
Съберете всичко това в един образ и ще разберете защо Германия го обикна.
В света на парите, алчността и корупцията грееше ликът на едно влюбено до полуда във футбола момче, което можеше да бележи с еднаква лекота както за Хомбург в подземните етажи на Бундеслигата, така и на финали на световни първенства.
Какво значение има? Качествените машини работят навсякъде.
