Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Законът "Пи Ел"

И Бензукан влезе в лоното на църквата на Прийст Лодърдейл Снимка: Tillate.com
И Бензукан влезе в лоното на църквата на Прийст Лодърдейл

Това вече е правило и закономерност, а не изключение. Шакиб Бензукан се нареди в безкрайната редица чужденци (основно с тъмен цвят на кожата) в българския спорт, хванати в издънка. На защитника не му е и за първи път. ОК, да се напиеш в почивния си ден и никой да не разбере - това някак го разбираме, ама да те няма на тренировка, да те търсят у дома ти, защото телефона дава само свободно...

Непрофесионално е меко казано. Но Шакиб не е виновен. В България действа един физичен закон, по-силен от този за гравитацията.

Той видя какво бе отношението към Рабех. Помните ли го Юсеф Рабех? Онзи тип с вид на терорист, с постоянно подпухнали очи и често несигурна походка, когото познаваха лично всички бармани в София. Беше и добър футболист. По негово време Тодор Батков и няколко треньори и спортни директори на Левски "узакониха" правилото  - "нека пие, но трябва да играе, защото струва над 2 милиона евро". Така на Рабех всичко му се разминаваше. Докато не се появи Гонзо, на който просто му писна. Явно Шакиб си е помислил, че и той е "марокански Бекенбауер", както наричаха Рабех. И ще му се разминава винаги. Защото заради цената и евентуалната си трансферна стойност, чуждите звезди в българския спорт придобиват дразнещ и различен от съотборниците им статут.

Това с недосегаемите мургави звезди тръгна у нас от Прийст Лодърдейл, когото направиха български гражданин с шумна церемония в хотел Шератън, все едно е Майкъл Джордан. Понеже бе любимец на началника на "Лукойл България" и едър бизнесмен, 222-сантиметровият бохем си позволяваше всичко. Пиеше по 6 бири преди мач и поне 9 след. Не излизаше от нощните клубове, даваше скандални интервюта... Взе български паспорт, но така и не изигра нито един мач за новата си родина. Беше с различен статут от другите играчи и всичко му се прощаваше. Законът "Пи Ел" започна да действа.

След него бяха голямата "синя" надежда Джъстис Кристофър (оценяван от Чорни на 3 млн. евро, а изиграл 2-3 мача и постоянно в издънка), Хосе-Луис Гарсес (ЦСКА се надяваше да го продаде в Испания, а той се раздаваше мощно в "Джим Бийм"), Ейдриън Пледжър (най-скъпото попълнение на Емил Коен в баскетболния ЦСКА, обичащо ракия) и още много други. Само настоящият играч №1 на армейците за сезона Маркиньос два пъти ходи на съд по време на престоя си на "Армията". Един път полицаи нахлуха у тях по време на парти с Лусио Вагнер и Фелипе Машадо, а другият - за превишена скорост и съпротива на пътните ченгета. Но му се прощава всичко, защото е любимец на ръководства и треньори. А и се чака да е "златна кокошка" с трансфер за над милион...

И само още един нюанс от Закона "Пи Ел". Преди година Любо Пенев изригна и предприе най-жестоката мярка "за неотклонение" срещу нарушители на режима, позната в българския спорт. Деветима отлъчени от отбора. Но сред тях само две имена бяха на легионери - Давид Силва и ... пак Маркиньос. Те бяха и първите върнати от шефовете. А се оказа, че на купона са били всички футболисти.

Така че и принципният Любо явно е действал избирателно донякъде и е спазвал "закона"...

 

Най-четените