Мачът на годината на българския национален отбор по футбол - срещу сребърния медалист от Евро 2012 Италия, вече чука на вратата.
Четирикратните световни шампиони са фаворит в квалификационната група за Мондиал 2014, но досега никога не са били България като гости - активът ни в София е 2 победи и 2 равенства.
Последният такъв мач се игра през 2008 г., когато начело с треньора Пламен Марков завършихме 0:0 в квалификациите за Световното първенство в ЮАР. След това през 2009 гостувахме на "Скуадра адзура" в Торино и паднахме с 0:2 с голове на Гросо и Якинта.
Тях двамата ги няма в състава на Италия сега, както и голяма част от участниците в тази среща, но за нея няма да говорим днес, ами ще се спрем на най-важните в исторически план двубои между двата национални отбора. Започваме с...
1968: Толкова близо!
(четвъртфинали на европейските квалификации)
Може би най-талантливото поколение в историята на българския футбол, включващо незабравими играчи като Георги Аспарухов, Димитър Якимов, Никола Котков, Динко Дерменджиев, Димитър Пенев и Александър Шаламанов прегази квалификационната група с участието на Швеция, Норвегия и Португалия на великия Еузебио, за да се изправи в бараж срещу Италия.
На 6 април 1968 г. 70 000 зрители поставят рекорд по посещаемост на Националния стадион "Васил Левски", а още в 12-ата минута Котков открива от дузпа за нарушение срещу Гунди. Автоголът на Пенев през второто полувреме не смущава "лъвовете", които повеждат с 3:1 чрез Дерменджиев и Жеков. В 83-ата мин. нашата защита спира да играе, очаквайки сигнал за засада, но такъв няма и Прати оформя крайното 3:2.
Реваншът в Неапол също носи национален рекорд, този път за Италия - 95 000 зрители на "Сан Паоло". В дебюта си за "Скуадра адзура" легендарният вратар Дино Дзоф отразява удар на Аспарухов, като по-късно той самият признава, че това е спасяването, с което най-много се гордее в цялата си кариера. Същият онзи Прати и Доменгини се разписват за 2:0 и донасят крайната победа на Италия в сблъсък, от който българските национали си тръгват с гордо вдигната глава.
Според тогавашния регламент във финалната фаза на Европейското първенство участват едва четири отбора и на турнира на своя земя Факети, Мацола, Рива и компания триумфират с първата си и единствена засега континентална титла за Италия.
1986: Сираков носи равенство срещу световния шампион
(групова фаза на световно първенство)
България се класира за Мондиал'86 в Мексико, завършвайки на второ място в квалификационна група с европейския първенец Франция, бившите ГДР и Югославия и Люксембург. По волята на жребия на нас се пада честта да открием световното първенство в двубой с действащия шампион Италия.
Мачът на откриването минава в традиционно предпазлив дух, като Алесандро Алтобели открива за фаворитите в последната минута на първото полувреме и мачът върви към очаквана победа на "адзурите". Пет минути преди края обаче Радослав Здравков центрира, а майсторът на играта с глава Наско Сираков (играещ като опорен халф в мача и с номер 2 на фланелката) донася престижно равенство.
Впоследствие възпитаниците на Иван Вуцов се класират за първи път за елиминационната фаза на световно и на осминафинала са победени от домакина Мексико с 2:0. "Скуадрата" пък сдава титлата след загуба със същия резултат от Франция, за която блести Мишел Платини.
1994: Ах, този Киню!
(полуфинал на световно първенство)
В незабравимата лятна вечер на 10 юли "Пеневата чета" стори смятаното на немислимо - изхвърли световния шампион Германия с 2:1 на четвъртфиналите с голове на Стоичков и Лечков и се класира сред четирите най-силни национални отбора на планетата.
Така на 13 юли на "Джайънтс Стейдиъм" в Ню Джърси пред 75 000 зрители излязохме срещу Италия, за да определим единия от финалистите, които да спорят за световната титла.
Суперзвездата на "адзурите" и на световния футбол по това време - носителят на "Златната топка" за 1993 Роберто Баджо, разкри своя гений в пълния му блясък и за шест минути (от 20-ата до 25-ата) реализира два великолепни гола във вратата на Борислав Михайлов.
Преодолели шока, "лъвовете" се вдигнаха на крака и минута преди края на първата част Наско Сираков бе повален от вратаря Джанлука Палиука, а Христо Стоичков се разписа от бялата точка, с което стана голмайстор на САЩ'94 заедно с руснака Олег Саленко.
През второто полувреме целият свят видя несправедливостта, на която станахме жертва - Емил Костадинов пробива отдясно, навлиза в наказателното поле и центрира, а защитникът Алесандро Костакурта спира топката с ръка. Съдията Жоел Киню, който свири в своя последен мач не посмява да отсъди втора дузпа срещу Италия, като в България той е масово заподозрян, че по този начин си отмъщава за драматичното елиминиране на родината му Франция в квалификациите.
Години по-късно, реферът твърди в интервю за българско списание, че не е сбъркал, тъй като според него бранителят е играл неумишлено с ръка, тъй че решението му било правилно. За всички нас това обаче не е така и съжаляваме, че по този начин любимците ни бяха лишени от възможност да изравнят резултата и може би да се изправят срещу Бразилия в битка за световната купа.
За наше частично утешение, дефанзивният антифутбол на "Скуадра адзура", демонстриран на финала, не донесе успех срещу "селесао" и след изпълнение на дузпи, при което именно Роберто Баджо, бразилците се пребориха за четвърта титла, а Италия трябваше да почака до 2006 за своята.
2006: Дузпа на Мартин и дебют на Валери
(групова фаза на европейско първенство)
Последният ни мач от Група "С" на Евро 2004 в Португалия нямаше особено значение за нас, тъй като след две загуби от Швеция и Дания бяхме загубили шансове да продължим напред.
Отборът на Пламен Марков обаче игра за честта си и се опита да отмъсти за САЩ'94, попречвайки на Италия да отиде на четвърфинал. Една от знаковите фигури в българския футбол през ХХI век - Мартин Петров, откри от дузпа за нарушение на Марко Матераци срещу Димитър Бербатов в последната минута на първото полувреме. На почивката като смяна на мястото на натурализирания сърбин Зоран Янкович се появи 18-годишният тогава Валери Божинов, направил фурор в италианското първенство с екипа на Лече.
Доста бързо Симоне Перота изравни (в 48-ата минута) и мачът вървеше към престижно за нас равенство, изхвърлящо "адзурите" от Европейското. Те все пак се пребориха за победата с попадение на Антонио Касано в добавеното от съдията време, но и това не им помогна, тъй като скандинавските съседи завършиха с миролюбиво 2:2, устройващо ги взаимно.
А в България едва ли някой е вярвал, че ще пропуснем цели четири поредни големи форума след това. Дано този нов мач с Италия в петък даде и някакво по-щастливо ново начало и постави основите на изглеждащото невероятно в момента класиране за Мондиал 2014...
