Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Левски и ЦСКА - шампиони по безумна селекция? А какво да кажем за Барса, Реал, Юнайтед?

Освен огромен риск, тази хиперинфлация довлачи и модата на „звездните“ преотстъпвания – поради непосилните цени и заплати, клубовете предпочитат да пращат провалените си герои под наем другаде с надеждата да задържат цената.
Освен огромен риск, тази хиперинфлация довлачи и модата на „звездните“ преотстъпвания – поради непосилните цени и заплати, клубовете предпочитат да пращат провалените си герои под наем другаде с надеждата да задържат цената.

Ако е вярно, че през годините българските футболни грандове се утвърдиха като експерти в привличането на ментета и плажни звезди от всички краища на света, то напоследък редица колоси на Стария континент доказаха, че са направо академици в сферата на безумната селекция. Клубове-институции като Барса, Реал, Манчестър Юнайтед или Пари Сен Жермен сътвориха такива чутовни глупости на трансферния пазар, каквито в България дори не можем да си представим.

Вярно е, че и това лято нашите водещи отбори се отчетоха с някоя и друга левашка сделка – Левски с лекота разкара половин отбор, за да подпише със съмнителни елементи като Каргас, Мазурек или Насиру, които – поне към днешна дата – са си откровени разочарования; ЦСКА регистрира аналогичен резултат с привличането на Фабрини, Отабор и Давидов, като първият дори скоропостижно беше засилен към Румъния без трансферен иск. Лудогорец уж се опази от шумни провали, но наред с доброто включване на Битон или Жоржиньо, все още същото не може да се каже за Стефан Баджи или Джордан Икоко. Но тенденцията е налице – парен каша духа и нашите клубове вече не хвърлят пари на вятъра с такъв размах, както навремето. Достатъчно е да си припомним печалната афера с Лео Лима и Родриго Соуса, покрай която ЦСКА олекна с поне 2 милиона долара (а според някои източници с двойно повече) в началото на века.

Днес подобни гафове изглеждат немислими – най-малкото, защото освен Лудогорец, останалите нямат финансов потенциал. Затова пък най-големите играчи на континента забъркват каша след каша на трансферния пазар. И направо не е за вярване как толкова успешни футболни империи са способни с лекота да изливат в канала стотици милиони евро. Уж купуват суперзвезди, а след някой друг сезон отчаяно се мъчат да ги пробутат другаде – но понеже никой не може да си позволи нито цената, нито заплатата им, срамежливо ги пускат под наем.

Да вземем например Алексис Санчес – четвъртият най-добре платен футболист в света. През зимата на 2018 г. Жозе Моуриньо (тогава начело на Манчестър Юнайтед) и колегата му от Манчестър Сити – Джосеп Гуардиола, щяха да се избият за подписа на чилиеца, който в предния сезон бе нанизал 24 гола в 38 мача с екипа на Арсенал. В крайна сметка Алексис се озова на „Олд Трафорд“ срещу 70 милиона евро (40 милиона плюс Мхитарян) и с умопомрачителна годишна заплата от 28 милиона евро по договор, който го обвърза с Юнайтед до лятото на 2022 г.

И до днес Алексис получава до цент огромното си възнаграждение, нищо че за сезон и половина вкара едва три гола в Премиършип и игра в не повече от половината мачове на „червените дяволи“. В момента Оле Гунар Солскяер и компания трескаво се опитват да се отърват от него, но никой не иска да го вземе и единствената реална опция е преотстъпване в Интер. Дори „нерадзурите“ да се навият, ще поемат само част от огромната му заплата и ще чакат да видят добрата стара „версия“ на Санчес. Ако не я дочакат – ще го засилят обратно в Манчестър, а Юнайтед ще пие една студена вода. И ще си калкулира загуба от около 180 милиона евро от чилиеца (70 милиона за закупуването му плюс заплатата за 4 сезона).

Точно това се случи с Хамес Родригес, който в края на юли цъфна обратно на клубната база на Реал (Мадрид) във Валдебебас, след като прекара две спорни години под наем в Байерн, през които така и не убеди баварските шефове, че си заслужава парите. А през лятото на 2014 г. „кралският клуб“ се бръкна с цели 80 милиона евро за колумбийския халф, на чието представяне на „Бернабеу“ се стекоха 45 000 фенове. Сега в Реал ще се чудят какво да правят с Хамес, който има договор за още един сезон, но изобщо не попада в плановете на Зинедин Зидан.

Французинът има и друга тежка дилема – какво да прави с Гарет Бейл, който продължава да си взима по 15 милиона на сезон и не е избил дори част от близо 100-те милиона, инвестирани в него. Уелсецът започна като титуляр в първия кръг от новия сезон, но отношенията му със Зизу продължават да не са цветущи, а феновете няма да го бавят много, ако покаже играта си от миналия сезон. Съвсем наскоро по подобен път тръгна и Фелипе Коутиньо, за когото бяха прахосани умопомрачителни суми със същия печален резултат.

Всичко започна през лятото на 2017 г., когато Пари СЖ взриви пазара с 222 милиона евро за Неймар, а Барса реши юнашката да ги усвои, плащайки на Борусия (Дортмунд) 105 милиона за Дембеле (плюс „плаващи“ 40 милиона) и 120 милиона на Ливърпул за Коутиньо (също плюс 40). Бразилецът обаче така и не успя да излезе от сянката на Меси и да покаже играта си от „Анфийлд“ и логично два сезона по-късно се озова в Байерн – също под наем.

Истории като тази с Коутиньо предизвикаха ядлив коментар дори от страна на доказан прахосник като Кристиано Роналдо, който във вторник възропта от лекотата, с която се пръскат огромни суми в днешния футбол. „Сега всеки струва 100 милиона, дори да не е показал нищо“, каза португалецът, който точно преди 10 години стана най-скъпият футболист в света с трансфера си в Реал срещу по-малко пари – 94 милиона. В момента на такива нива се търгуват дори защитници.

Освен огромен риск, тази хиперинфлация довлачи и модата на „звездните“ преотстъпвания – поради непосилните цени и заплати, клубовете предпочитат да пращат провалените си герои под наем другаде с надеждата да задържат цената. Логиката е ясна – Коутиньо ще търка пейката в Барса и цената му ще падне наполовина; ако обаче се наложи в Байерн, баварците може да се излъжат да активират клаузата му за откупуване срещу 120 милиона. Така поставени нещата, е ясно защо каталунският гранд избра наема – поне ще си спести част от набутването, тъй като освен заплатата на футболиста, Байерн ще плати и 8,5 милиона за арендата на Фелипе.

Но това едва ли ще е краят – твърде възможно е самият Неймар да мине по същата процедура. Бразилецът, струващ колкото два самолета, така и не засипа със слава парижките си работодатели, които сега се чудят как да компенсират поне част от вложенията. И Барса, и Реал им предлагат под половината от това, което инвестираха, в пакет с няколко ненужни играчи, но засега от Париж се дърпат. Краят на трансферния прозорец обаче наближава и французите щат не щат ще трябва да действат – и нищо чудно да посегнат към популярната схема с преотстъпването.

В противен случай - ще си останат с ненужна звезда с огромна заплата и никакво желание за футбол.

Най-четените