Години наред Адама Траоре беше една постоянна енигма, една бъркотия от необработен и някак неуравновесен талант.
Като юноша на Барселона, тръгнал да се доказва в средняшки английски отбори, той сякаш беше обречен да остане с нереализиран потенциал и със запазено място в онези списъци с разочаровали таланти, изпаднали от големия футбол.
Но през последните няколко месеца крилото на Уулвърхемптън започна категорично да опровергава негативните прогнози.
По националност испанец и по произход малиец, Траоре тотално покорява Висшата лига седмица след седмица и се превръща в един от най-опасните флангови играчи в Европа. Да кажем, че той е силен в дрибъла не би дало и наполовина реална представа за неговите възможности.
Скоростта му с топка в крака е направо нереална и виждайки пробивите му, човек няма как да не се пита защо Траоре е в Уулвс, а не в някой топ отбор.
През сезон 2017/18, последния преди да премине при "вълците", Траоре имаше над 7 успешни дрибъла средно на мач с екипа на Мидълзбро в Чемпиъншип - двойно повече от всеки друг играч в първенството тогава.
След като търсеше мястото си в състава на Нуно Ешпирито Санто през миналата кампания и опитваше да пробие в титулярния състав, този сезон той отново се представя според впечатляващите си стандарти - с 5.7 дрибъла средно на мач, първи в елита по този показател.
Единствено Уилфред Заха от Кристъл Палас може да му съперничи (5 дрибъла), всички останали са далеч назад. Траоре е толкова успешен заради спецификата на пробива си, една невъзможна смесица от свръхестествена скорост и железен контрол върху топката.
Когато някой се движи толкова бързо, не би трябвало да успява да взима точни решения едновременно с това - и при Траоре доскоро беше точно така. Преди той не знаеше как да използва най-ефективно своята суперсила и се проваляше при финалното докосване. Изглеждаше просто като някой, който е наясно, че трябва да се освободи от топката след определен брой секунди.
Малкото случаи, в които всичко се получаваше, загатваха какъв футболист би могъл да бъде Адама Траоре.
"Oh what a goal! What a finish! Beautifully made by Traore and Carlos Gil with a finish to savour!"
— AVFC Goals (@avfcgoals) March 5, 2018
Carles Gil v Sunderland (02/01/2016) #AVFC pic.twitter.com/zi4CRHVuQd
И все пак той продължаваше да изглежда много далеч от най-добрата си възможна версия. Какво трябваше да направи, за да се развие? По-лесният подход би бил да направи пробивите си по-контролирани, за да даде на мозъка си повече време за взимане на решения. Но Траоре рядко тръгва по лесните пътища.
Прогресът в мисленето му е огромен и сериозен принос има Тони Пюлис, захванал се да работи върху представянето му в Мидълзбро.
Мениджърът се заел да изчисти грешките на футболиста чрез видео сесии, на които двамата детайлно анализирали играта. В резултат Траоре стана играч на сезона за Мидълзбро и осъществи трансфера за близо 20 млн. паунда в Уулвърхемптън. Нещо повече, той успя да подобри последното си докосване без да жертва от скоростта на дрибъла си.
На "Молиню" футболистът, който съвсем скоро ще навърши 24 г., продължи израстването, за да стигне до настоящата си форма. В събота той записа 2 асистенции и 8 дрибъла при обрата от 0:2 до 3:2 срещу Саутхемптън.
Преди това на 1 януари осъществи свръхестествените 16 дрибъла срещу Уотфорд.
По това време толкова беше направил Серхио Агуеро - но общо за целия сезон.
В онзи мач Траоре е записвал по един дрибъл на всеки 6 минути, а всъщност понякога започваше нов пробив секунди след приключването на предишния.
В доста от епизодите с негово участие ще го видите обграден от няколко съперници. Противниковите отбори нямат друг избор, защото на този етап да поставиш само един защитник на фланга срещу Траоре е самоубийствено.
И срещу двама-трима опоненти обаче, той често успява да се измъкне, кракът му се изстрелва светкавично към топката, той я издърпва далеч от единия бранител, блокира с тялото си другия и отпрашва в неизвестна посока. Всичко това се случва сякаш за половин секунда.
Физиката му на футболист от американския футбол прави невъзможно спирането му с позволени средства, затова Траоре е сред най-фаулираните в английското първенство.
Още като юноша на Барселона отбори по американски футбол са го търсили, защото е изглеждал най-подходящ именно за този спорт, макар да не е бил планината от мускули, която представлява сега. Трудно е за вярване, но футболистът твърди, че не вдига тежести като част от тренировъчния си режим и въпреки това много лесно трупа мускулна маса.
Феновете не спират да коментират доколко е възможно това да е просто ген, но безспорно чисто физическата му трансформация през последните няколко години е фрапираща.
Adama Traore 2012 v 2019. He's getting the value from his PureGym membership. pic.twitter.com/d3A7J02klb
— James Dickens (@JamesWDickens) December 13, 2019
Срещу такъв нападател шансът ти е да поддържаш дистанция и да не му позволяваш да те направи за смях. Узряването в играта на Траоре обаче вече му позволява да се възползва именно от тази дистанция, която защитниците са принудени да му оставят, и да тества завършващия си удар.
В Астън Вила и Мидълзбро той почти не бележеше голове, но този сезон вече има 4 попадения и 6 асистенции, добива все повече увереност и става един от онези играчи, които нямаме търпение да гледаме всяка седмица по английските терени.
Адама Траоре вече е не само незаменим за своя треньор, но и същинска атракция за публиката.
Естествено, все още сме едва в средата на сезона и има опасност старите му недостатъци да се завърнат на повърхността. Ако не, Траоре едва ли ще остане още дълго в Уулвърхемптън. Просто играчите като него са необходими на голямата европейска сцена.
