От миналата година френското издание "France Football", което дълги години връчваше най-престижната индивидуална награда във футбола - "Златната топка" обедини отличието с това на световната футболна централа (ФИФА) за Играч на годината и трофеят вече се нарича "Златната топка на ФИФА". Паралелно с него двете организации връчват такова и на най-добрия треньор. И ако работата на футболиста може да бъде оценена с цифрите - голове, пасове, изиграни мачове, то за треньорите е много по-трудно.
Резултатите на отбора, разбира се, играят важна роля. Но явно и не винаги, защото миналата година отличието отиде при Жозе Моуриньо, чийто предишен тим Интер бе спечелил требъл - Шампионска лига, купа и титла на Италия, а не при Висенте дел Боске, който изведе Испания до световната титла. И то въпреки факта, че шампионатът на планетата е веднъж на четири години, Шампионската лига - всяка година.
Естествено, всяка индивидуална награда е субективна. И всеки, който разбира футбола знае, че наградата "треньор на годината" е доста условна. Сър Алекс Фъргюсън, например, вече повече от 25 години е "треньор на годината" за Манчестър Юнайтед. Става дума за една лична награда повече или по-малко.
През тази година за трофея отново ще се борят 10 треньори.
За втори пореден път в него е селекционерът на Испания Висенте дел Боске. Шансовете му да спечели обаче тази година са по-малки и от миналата. Защото след като стана световен шампион Испания не заигра по-добре или по-зле. Да, "ла фурия роха" премина уверенно през квалификациите, но без да покаже нещо ново. Затова едва ли наставникът и тази година ще си тръгне с трофея за №1.
Горе-долу същото важи и за друг треньор на национален отбор попаднал в топ 10 - Йоахим Льов. И неговият тим не срещна затруднение в класирането си за Евро 2012. При това Льов продължи с тенденцията да дава шанс на новите звезди на Бундеслигата, но само толкова. Бундестимът не е записал през тази година някоя голяма победа, която да оправдае евентуалната победа на Льов.
Малко по-различно стои въпроса с третия национален треньор в десетката - Оскар Табарес. Той дори може да се каже, че е един от фаворитите за трофея, защото под негово ръководство Уругвай спечели един от големите турнири - "Копа Америка". Табарес доказа, че "урусите" могат да играят толкова успешно, колкото и големите фаворити в Южна Америка - Бразилия и Аржентина. Успехът им потвърди, че година след Мондиал 2010 отборът в никакъв случай не е станал по-слаб. И това може да се окаже достатъчно, за да му осигури трофея.
Сред фаворитите може би е и сър Алекс Фъргюсън. Под негово ръководство Манчестър Юнайтед спечели рекордна 19-а титла във Висшата лига, освен това игра финал в Шампионската лига. От това лято Фъргюсън започна изграждането и на нов тим след като част от досегашните футболисти прекратиха кариерата си. И ако се съди по резултатите постигнати от "червените дяволи" до момента се справя не лошо с тази тежка задача. Но пък загуби във финала на може би най-престижния турнир - Шампионската лига и това няма как да бъде пренебрегнато.
Пак според резултатите постигнати от тима му големият кандидат за отличието тази година изглежда Хосеп Гуардиола. Под негово ръководство Барселона спечели титлата в Испания и тази в Шампионската лига. Да не забравяме и Суперкупите на Европа и Испания. Като бонус са успехите на каталунците над Реал (Мадрид).
Миналогодишният победител Жозе Моуриньо едва ли ще получи наградата и през 2011 г. Все пак неговият отбор тази година има само един трофей - Купата на Испания. А това не е отличие, за което може да се получи голямо признание.
От останалите треньори в десетката - Руди Гарсия и Юрген Клоп показаха класа във Франция и Германия, но в Европа са неубедителни. Затова самото им присъствие в списъка е успех. Неясно обаче остава защо на този принцип в него не е включен треньорът на Милан Масимилиано Алегри. Или пък защо присъства Арсен Венгер. Всъщност французинът изглежда единственият, който някак си дори не е на мястото си с получаването на подобна номинация.
Венгер не успя да убеди двете си звезди - Сеск Фабрегас и Самир Насри да останат в тима му, не успя да спечели трофей, въпреки че имаше възможност за четири. Затова по-скоро е аутсайдер в битката за отличието.
Остава Андре Вияш-Боаш. Той спечели требъл с Порто - Лига Европа, купа и титла в Португалия. Но успеха в Шампионската лига винати тежи повече от този в Лига Европа. Затова португалецът по-скоро ще допълни тройката, отколкото да спечели трофея.
Ако следваме логиката от миналата година - най-вероятно победителят наистина ще бъде Пеп. Успехите на клубно ниво явно са по-предпочитани от тези на национално и това ще му осигури първото място пред Оскар Табарес. С най-големи шансове да допълнят тройката са Йоахим Льов и Андре Вияш-Боаш. Разбира се, в подобни класации изненадите винаги са възможни.
Амад показа на Рашфорд и Гарначо как се играе с чест и достойнство