Забравете Себастиан Фетел. Световният шампион продължава победния си ход към четвърта поредна титла, но голямата звезда във Формула 1 е Кими Райконен. Финландецът изостана от битката за първото място в края на годината, но решенията му за бъдещето влияят върху плановете на всички големи отбори в световния шампионат. Както казват във футбола: Кими държи ключа към трансферния пазар. Когато той реши какво ще прави, всичко друго ще си дойде на мястото.
На пръв поглед е необяснимо как може от един пилот да зависи толкова много. Но понякога се стига и до такива ситуации, а тази от 2013 е повече от любопитна. В интерес на истината, разпределението на силите е такова, че балансът е много крехък и с големите промени в правилата за сезон 2014 могат да дойдат и други възможности за това някой да вземе аванс.
Да видим какви са фактите.
Кими Райконен има договор с Lotus до края на настоящия сезон. Преговорите за подновяването му вървят, но доскоро шефът на тима Ерик Булие не беше особен оптимист за добрия им изход. На „Спа" обаче той демонстрира доста повече увереност, че Кими ще остане в тима и дори обясни, че финландецът иска да остане. Булие е доста време в спорта и е наясно, че в момента класата и възможностите на Райконен надхвърлят тези на Lotus. Също както се случва при Фернандо Алонсо и Ferrari.
Но при Райконен има и още една особеност - в последно време Lotus е едва ли не в хронична финансова криза, не толкова тежка като тази при Sauber, но сериозна. Все пак, въпреки че Булие отрича, Райконен явно кара без пари от началото на сезона досега. Странно, като се има предвид, че е един от претендентите за титлата.
В четвъртък Райконен пропусна срещата с медиите на „Спа" като официалното обяснения беше, че е болен. Може и да е бил болен, но като се появи в петък Кими даде завоалиран ултиматум на Lotus, че очаква от тима да изпълнява задълженията си, за да може нещата да вървят напред. С други думи, Райконен си чака парите. Естествено, финландецът отдавна няма нужда да се състезава за пари, но в този случай въпросът е принципен.
Има и нещо друго - напускането на техническия директор на Lotus Джеймс Алисън, който отиде във Ferrari също е важно. Пилотите искат да работят с добри инженери, които да създават бързи и надеждни автомобили. Когато добрите инженери си тръгват, пилотите се изнервят защото често се губи посоката на развитие. А като няма и пари за развитието на E21, то нещата стават доста по-сериозни.
Положението в настоящия тим на Райконен не е цветущо, но изход има. Преди това обаче да видим какви са възможностите пред Кими да смени отбора.
Преговорите на финландеца с Red Bull чрез мениджъра му Стив Робъртсън бяха обществена тайна във Ф1, но накрая самият Райконен обясни, че те са били прекратени от доста време, а Робъртсън каза, че „тази врата е затворена".
В интерес на истината, едва ли някой от утвърдените пилоти във Формула 1 би приел да стане съотборник на Себастиан Фетел в Red Bull при условията, които ще му предложат Кристиан Хорнър и доктор Хелмут Марко. Първо защото там се търси втори пилот, който да помага на Фетел и да събира точки за класирането на конструкторите, както и да не изявява шампионски амбиции. Това прави мястото подходящо за Дениъл Рикардо, но не и за Кими Райконен. Нито пък за Фернандо Алонсо.
Фетел е безспорният №1 в тима и ако този статут му бъде отнет, кой знае каква щуротия ще направи германецът на пистата. А и на Хорнър и Марко изобщо не им минава пред ума да опитат нещо подобно. И още нещо - другите пилоти са наясно с лицемерната политика на Хорнър и Марко, примерите с Марк Уебър са доста, така че големите пилоти нямат особено желание да преговарят с Red Bull при тези условия. А други условия в момента няма. Да не говорим, че на практика Хорнър на моменти тотално изпуска контрола над тима - случката от Малайзия е показателна.
И последно - ако Райконен премине в Red Bull това ще означава, че програмата за млади пилоти на компанията, оглавявана от доктор Марко е безсмислена, след като не може да произведе един партньор на Фетел. Същото щеше да се случи и ако през 2010 Уебър беше станал световен шампион, а не Себ. Но това е друга тема.
Отиваме във Ferrari. Защо Райконен ще иска да кара за тим, откъдето Алонсо може би се опитва да се спаси. Скудерията е на път да повтори едни от най-неприятните страници в историята си - примерно нещо подобно се случи в средата на 80-те години и първата половина на 90-те - италианците бяха близо до върха, но така и не успяваха да го изкачат. Сякаш всички в Маранело губят посоката, следват гръмки фрази и скандали, но представянето не се подобрява. Черните кончета имат свои плаващи пясъци и може би отново са се отправили към тях. А Алонсо ще трябва да се примири, че някак си след двете титли с Renault все успяваше да се озове в неправилния за него отбор в неподходящия момент. Първо през 2007 в McLaren, а от началото на 2010 във Ferrari.
Освен това, Райконен има една титла във Формула 1 - през 2007, спечелена точно с Ferrari и той е последният световен шампион на тима след Михаел Шумахер. Не е малко нали? Но в края на 2009 тимът го освободи една година предсрочно, плати му заплатата за 2010 предсрочно, за да не кара, за да може да дойде Фернандо Алонсо в Маранело. Тези неща не се забравят лесно, колкото и професионално да гледа на работата си всеки един пилот.
Има и нещо друго - от шефовете на тима на практика само президентът Лука ди Монтедземоло държи Райконен да не се връща във Ferrari. Защото ако това стане, то ще означава, че решението му да освободи предсрочно Кими, за да дойде Алонсо ще се окаже грешка. А в Маранело никой никога не признава грешките си и обикновено се търси виновник извън тима, често и извън Италия.
Малко неочаквано, но в уравнението се появи и McLaren. Тимът е в тежка криза, може би една от най-тежките в историята му и се бори за 5-ото място в класирането, а не за титлата. Но Мартин Уитмарш призна, че през миналата година Райконен е бил един от пилотите, с които екипът му е преговарял за място през 2013. Както знаем, нищо не стана от това, а и в момента в Уокинг всичко е ясно - Дженсън Бътън, който още чака новия си договор, е първи пилот, а Серхио Перес ще трупа опит и скорост и спонсорите му ще инжектират здраво в отбора. За Райконен просто няма място.
Пък и Кими вече кара в McLaren, при това под ръководството на Рон Денис и не е споделял кой знае колко добри спомени от този период, освен че Денис му забранил всички адреналинови вълнения, които той много цени - от мотокроса до надбягванията с моторни шейни. За алкохола да не говорим, все пак става въпрос за Рон Денис.
Това е при големите отбори, по-малките няма смисъл да ги дискутираме, все пак кариерата на Кими започна в Sauber, но той бързо надрасна швейцарския тим.
И се връщаме на Lotus. Може да звучи абсурдно, но Булие наистина има най-голям шанс да задържи Райконен. При това вече е налице и формула как това да стане, като я лансира един от най-добрите познавачи на Формула 1 - Джо Сейуърд.
За да се реализира тя обаче в схемата трябва да влезе нов голям играч - Renault. Доставчикът на мотори на Red Bull и Lotus не получава известността и признанието, което трябва да получи за успехите, които постига. На задните крила на Red Bull с големи букви пише Infiniti и все по-упорито се говори, че луксозната марка на Nissan догодина ще направи нова инвестиция в тима и ще ребрандира със своето име моторите, които създава Renault Sport.
Така французите остават без тим №1 и е логично изборът им за привилегирован партньор да е Lotus. Автомобилният гигант беше принуден да се оттегли от Формула 1 след унищожителния скандал „Крашгейт", забъркан от Флавио Бриаторе и Пат Саймъндс, който избухна година след нагласянето на резултатите в Гран при на Сингапур през 2008 и от който единствен с минимални поражения по репутацията се отърва само Алонсо.
Сега обаче е време за завръщане - ако Lotus стане официален партньор на Renault, а французите поемат повече задължения и харчове от това да са доставчик на мотори, положението ще се промени. С екипа на Lotus и таланта на Райконен французите ще получат много по-сериозна възможност за изява и инвестицията им във Формула 1 ще е доста по-резултатна.
Стив Робъртс вече осъществи няколко срещи в тази насока, Булие също, при това действа много активно. Но резултатът все още се чака. Може би точно това развитие чака и Райконен. Звучи логично, нали?