След 10 поредни титли на Лукойл Академик в баскетболното първенство по нищо не личи хегемонията на шампионите да бъде нарушена и в стартиращия утре сезон в Националната баскетболна лига. Всичко изглежда като записано на лента, която се върти отново и отново.
Финал срещу поредния амбициран съперник, категоричен успех на „студентите" в него и бързо охлаждане на мераците в Европа. Тотално дежа-вю. Новият сезон не предвещава нещо различно.
Лукойл Академик остава първи и основен фаворит за титлата в първенството. И продължава да разчита на старата, изпитана система. Поредната доза американци, чиито имена трудно ще бъдат запомнени, а когато бъдат, ще е дошло времето да си ходят. Българските играчи продължават да са екзотика в стартовата петица на Марин Докузовски и това едва ли ще се промени точно през наближаващия сезон.
А това, макар и да дава резултат във вътрешното първенство, е пагубно за развитието на баскетболисти като Божидар Аврамов и Павел Маринов, не работи добре и за спорта у нас. Категорично с най-големия бюджет, най-добрата селекция и добре познатия Марин Докузовски начело, Лукойл Академик няма право на грешка в шампионата. И всяко поражение ще бъде минитрагедия в спортното подразделение на петролния гигант.
„Студентите" запазиха най-класния си чужденец в лицето на американския плеймейкър Брандън Хийт, привлякоха качествените за родните стандарти Мохамед Абукар и Дарил Уоткинс, а Тодор Стойков остава човекът за важните мачове. Естествено, шампионите ще насочат усилията си и към участието си в турнира Eurocup, след като не успяха в първия си опит за атака на Евролигата. Групата с Шарлероа, Билбао Баскет и Будучност дойде като джакпот за българския първенец, който ще гони пробив във втория по сила турнир на Стария континент. И той изглежда съвсем реалистичен.
Друг е въпросът, че Лукойл остава най-неподкрепяният шампион в цялата история на баскетбола в България. Отбор, който е аплодиран от 50-ина фена и едва ли някога ще прескочи тази кота.
Още по-утопична изглежда промяната в политиката спрямо българските играчи. А с най-добрите родни състезатели на скамейката приносът на Лукойл Академик за развитието на спорта у нас си изглежда доста спорен.
Като най-сериозен конкурент на Лукойл Академик отново се очертава Левски. Разликата при столичани през този сезон е, че треньорът Константин Папазов ще заложи изцяло на българското след няколко сезона опити с американци - втора ръка. „Сините" направиха удар с привличането на Чавдар Костов и Николай Върбанов.
Столичани ще опитат да спрат хегемонията на Лукойл Академик с един-единствен чуждестранен състезател - сръбския плеймейкър Марко Маринович. Тимът разполага с достатъчно опитни играчи като Стефан Георгиев, Димитър Ангелов и Хрисимир Димитров, но една от мисиите на треньора Папазов ще бъде доизграждането на една от надеждите на българския баскетбол - Димитър Димитров.
Талантът помогна на младежките национали да влязат в Дивизия А на Европа и заедно с Павлин Иванов и Александър Везенков са носители на новата искра за едно различно бъдеще на този спорт у нас. И докато последните двама продължават своя път в чужбина, за Димитров връщането в България ще бъде сериозно предизвикателство. А бъдещето му е в ръцете на треньорския щаб на Левски. Отговорността ще тежи на плещите на Константин Папазов. И той със сигурност го осъзнава. „Сините" трудно ще могат да спрат Лукойл Академик, но имат възможността да допринесат за израстването на играчи, които са важни за българския баскетбол. А това не е никак малко.
Основен фаворит за третата позиция се очертава Ямбол. В зала „Диана" баскетболът винаги ще бъде религия, а нейният пророк Иван Чолаков разполага с добра селекция за финансовите възможности на клуба. С бойци като Юлиан Радионов, Станислав Говедаров и Мартин Дурчев и постоянната подкрепа на публиката си ямболии изглеждат най-сериозният фаворит за спечелването на малкия финал.
Тежкото положение в няколко клуба доведе до съвременен прочит на античното „deus ex machina"*. Задачата да оправя тежкото положение в Черно море и Черноморец се падна на премиера Бойко Борисов и той набързо запретна ръкави да намери спонсори за двата клуба.
Аналогично, в ролята на финансовия благодетел са пристанищата на двата морски града. И докато бургаският отбор нямаше да липсва толкова на баскетболната карта, затриването на Варна щеше да бъде пагубно. За българския баскетбол като цяло. Защото Черно море вече става равносилно на националния отбор, поне ако съдим по играчите от Варна в представителния ни тим. Може би и по тази причина проводник на спасението за тима от морската ни столица стана...конкурентът Константин Папазов.
Сезонът в баскетбола едва ли ще бъде по-различен от предишните. Това, което може да го направи такъв, ще е повече българска реч на полето.
(*lat. Термин от древноримския и древногръцкия театър, в който божествена сила решава безизходна ситуация)
