Днес е ред да разгледаме и силните страни на Жозе Моуриньо. Започваме от Португалия, като нямам никакво намерение да омаловажавам постиженията на Жозе в родината му. Да, Порто е един от доминиращите отбори в Португалия, но преди идването на Моуриньо, тимът не беше печелил титлата от 4 години, което за амбициите на клуба е цяла вечност.
Което означава, че той се справи, а тези преди него - не. След като той напусна, неговия наследник също имаше проблеми да задържи Порто на върха. И без значение какво се говори за късмета на Жозе и удобния жребий, спечелването на две последователни европейски титли с Порто е впечатляващо постижение. Ако ставаше лесно, то щеше да се случва постоянно. Или наистина вярвате, че Моуриньо притежава невероятен късмет?
Раниери не успя да спечели титла с Челси, въпреки че имаше същия достъп по парите на Абрамович като Моуриньо. Искате да поговорим за представянето на Челси в Шампионската лига? Няма проблем. През 2004-2005 с Моуриньо начело Челси отстрани Барселона и Байерн, а на следващата година съдиите сериозно подпряха Барселона в ущърб на тима на португалеца. А през сезон 2006-2007 Челси отпадна с дузпи от Ливърпул, което може да се случи на всеки. На мен това представяне ми изглежда доста постоянно.
Да, Моуриньо наследи добър тим в Челси. Но важното е, че с този отбор той спечели нещо, а другите не успяха. Чак Карло Анчелоти успя да повтори успехите на Жозе, но той се възползва от спада в представянето на Ливърпул и Арсенал, от контузиите в Манчестър Юнайтед и продажбата на Кристиано Роналдо и Карлос Тевес - специално тези двамата бяха заменени от Антонио Валенсия и Майкъл Оуен, а това казва много, нали?
Андрий Шевченко му беше наложен на Моуриньо, но той все пак намери начин да го използва. Успя да промени системата на игра на тима и да, не спечели титлата с него през 2006-2007, но до края на май участва в битката за първото място и спечели две купи на Острова.
Не ми говорете за Интер и титлите, спечелени от тима ПРЕДИ идването на Моуриньо. Титлата от 2005-2006 дойде при отбора служебно. През 2006-2007 на Милан му бяха отнети точки, а Ювентус се озова в Серия Б. А през 2007-2008 Ювентус точно се беше върнал в елита, а всички в Милан всички бяха обсебени от Шампионската лига. Не е същото, като да спечелиш срещу силни съперници, както направи това Интер в последните две години.
Не ви харесва начинът, по който играе Интер при Жозе Моуриньо? Първо, това не е защитен футбол, а балансиран. И тази година, е балансиран нападателно. Колко отбора в Европа играят с трима нападатели (Ето'o, Милито и Пандев) плюс Уесли Снайдер? Не са много. Интер играе скучно? Е, Моуриньо получава заплата, за да печели отборът му, не за да забавлява публиката. А победите са радост за феновете на тима. Не ви хареса урокът, който Интер и Жозе изнесоха на Челси на "Стамфорд Бридж"? А какво ще кажете за пречупването на Барселона? Той направи това, което трябваше да бъде направено и когато се налага, отборът му заиграва на ново, по-високо ниво. Това е белег, присъщ на най-великите треньори.
За разлика от вас, аз съм на мнение, че сега Интер показва интелигентна и смела игра. Моуриньо е интелигентен треньор - той използва хубавото, което му беше останало от неговия предшественик и го накара да работи за него - пример за това е Ибрахимович. Между другото, как се справи този сезон Златан без Моуриньо? Точно така, слабичко. Освен това, се иска смелост да пробваш нещо ново и след това да си признаеш, че си сбъркал, преди да поправиш грешката си. Вместо да го критикуваме за неуспешния експеримент по крилото с Манчини и Куарешма, трябва да му признаем смелостта, че опита нещо ново, след което си призна, че то не работи и намери нов вариант, който вече даде резултати.
За последно Интер игра на финала за КЕШ (еквивалента на Шампионската лига) през 1972. Това е доста време да са били родени днешните играчи на Интер, дори и Хавиер Санети, който изглежда на сто години. Много време Интер беше кошчето на италианския футбол, сега обаче клубът се представя сериозно. Това донесе в Интер Моуриньо. Вяра.
Може би Жозе не е революционер в областта на тактиката, но трябва да признаем, че той не се ограничава само с това да дава инструкции на играчите, а намира начин да ги накара да ги изпълняват точно. И когато Моуриньо говори, другите слушат. Не ми вярвате? Попитайте тези, на които е бил треньор. Като изключим Шевченко и може би Адриан Муту, всички други го обичат. Защо? Защото той е лидер, защото успява да осъществи връзка с играчите, която не се отдава на другите. Той успя да се справи дори с обърканото съзнание на Марио Балотели, който дълго се съпротивлява, но накрая се предаде пред Моуриньо. В последните два мача Балотели беше играчът за пример в Интер, сякаш не беше същия човек. Защо? Защото Моуриньо успя да вникне в него.
И не става въпрос само за футболистите, но и за феновете. Какво, не мислите ли, че феновете на Челси няма да качат Анчелоти на първия самолет за Италия, ако разберат, че има и най-малкия шанс Моуриньо да се върне на "Стамфорд Бридж"? Същото важи и за Интер. Феновете го боготворят. Жозе има седем пълни сезона като треньор на високо ниво. За това време е спечелил 16 трофея, който утре вечер може да са 17. На 47 години той може да стане най-младият треньор, който е печелил два пъти Шампионската лига. И трябва да добавя и това - той няма загуба у дома в шампионатен мач от 2002 година.
Освен това, Жозе е най-скъпоплатеният треньор. Това нямаше да стане, ако той не беше Специалния. Пазарът не лъже, нали така?
Той не е велик треньор. Той е НАЙ-ВЕЛИКИЯТ треньор на своето време, може би в цялата история на футбола. Тези, които го наричат арогантен, просто не го разбират. Той говори истината, не се притеснява да използва силата на властта и това кара мнозина да му завиждат. При това за нещо, което остава встрани от вниманието на всички - как така един човек, който никога не е бил достатъчно добър, за да е професионален футболист, се превърна в най-великия треньор на света?
