Порой в Амстердам. От този тип дъждове, за които си мислиш, че, ако продължат да се изливат със същата сила в следващите часове, второто пришествие е съвсем реален сценарий. Пристигам на стадион „Амстердам Арена" пет минути преди началото на нищо необещаващия двубой за купата на Холандия между Аякс и Веендам. Поради споменатите ужасни атмосферни условия и непредизвикателния характер на срещата не очаквам нито сериозна посещаемост, нито кой знае каква атмосфера. Възпитаниците на Мартин Йол обаче загубиха от Оксер в Шампионската лига, а последния уикенд се провалиха пред собствена публика срещу АДО Ден Хааг. Неубедителното представяне и в единствените по-сериозни мачове с Утрехт и Твенте по-рано през месеца препълни чашата на търпението на запалянковците в Амстердам и играчите просто нямат право на грешка. Затова и макар срещу скромния отбор от втория ешелон Мартин Йол не дава почивка на нито един от обичайните си титуляри.
Влизането на стадиона не включва пребъркване и търсене на бомбички, ножове и дори прибиране на чадърите, а просто сканиране на билета и безпроблемен достъп до трибуните. Там са се събрали 20000 човека, които въпреки поройния дъжд, слабия противник и неблестящите представления на любимците им отиват да ги подкрепят в тази четвъртък вечер. Хора от всякакви възрасти, мъже, жени и деца са предпочели този тип забавление вместо да останат пред телевизионния екран или да влязат в киното срещу стадиона. Аз съм в компанията на още седем приятели, от които само един е „чист" холандец. Интернационалната среда със сигурност допълва колорита на събитието. За всички на стадиона, независимо от цвета на кожата им, от религията или социалния им статут, най-важна е идеята Аякс. Моята компания е олицетворение именно на тази пъстрота като сред нас са представени няколко нюанса на цветовете и обществото.
Агитката на Аякс е многобройна и въодушевена, но това е нормално за всички ултраси, така че уверено си мисля, че скоро ще се уморят и ще спрат да скандират и пеят. Особено след като вече е средата на първото полувреме, а събитията на терена могат да бъдат сравнени с посредствен сблъсък между тимчета от българската „В" група. Суарес и компания изглеждат тромави и неориентирани. Футболистите на Веендам пък са отправили само един удар към очертанията на вратата на Стекенбург и той за изненада влиза в мрежата, но 3-секундната радост е прекъсната от сигнала за засада на съдията.
Така се запазват скучноватите събития на терена и двете нули на таблото. Най-върлите привърженици обаче не са спрели да пеят нито за секунда. Около мен всички са спокойни и засмени. Никой не люпи семки. Никой не споменава майката и лелята на Луис Суарес. Никой не недоволства, че вече 45 минути грандът Аякс е ялов срещу пренебрежимия Веендам.
На почивката е направена смяна в нападение и на терена за домакините се появява Хосам Мидо, който въпреки сравнително приличната си кариера по европейските терени и тежката отговорност на „талант" , с която дълго време се подвизаваше, сега се отличава най-вече с наднормното си тегло. Първите му две отигравяния на топката са доказателство, че има да наваксва във формата. При третото докосване обаче египтянинът, който е по-слаб (на килограми) само от Лилчо Арсов и Роналдо, бележи с глава и празникът на „Арена" започва. Мачът се отпушва, оборотите се увеличават и след още два гола всичко е решено за удоволствие на феновете, които драха гърла 90 минути нон стоп.
Какъв е изводът? В тази мразовита вечер беше истинско удоволствие да отида на мач. Пожелавам си и в България да доживея момента, когато хората ще ходят на стадиона в делничен ден, за да видят любимия си тим също както ходят на кино. Когато футболният мач ще се превърне в приятно занимание за четвъртък вечер, а не в събитие, което повече те натоварва отколкото те разтоварва. Когато футболът е забавление, а не война.
