Никой не можеше да победи този отбор. От 1942 г. Торино бе най-силният тим в Италия, а когато Лигата се възроди след края на Втората световна война, тази хала с виненочервени фланелки бе наречена Il Grande Torino. Великият Торино.
На 4 май се навършват 65 години от трагичния край на един изумителен отбор, чиито рекорди и до днес са недостижими. В следобеда на 4 май 1949-а самолетът Fiat G212 се разбива в базиликата на хълма Суперга край Торино, на връщане от приятелски мач с Бенфика в Лисабон.
Всички 31 пътници на борда загиват на място, а новината се разпространява още същата вечер в града. Цяла нощ хора от Торино се катерят на хълма, за да помагат в опитите да бъде спасен някой.
На следващата сутрин е извикан Виторио Поцо, националният треньор на Италия, за да разпознае жертвите.
Той пише в мемоарите си по-късно: "За една вечер Торино изчезна. Нямаше го. Изчезна, изгоря... Те загинаха като армия, заедно в една от акциите си. Италианският футбол бе мъртъв."
10 от Торино са титуляри при Поцо. Тимът е несменяем шампион и за 7 години има едва 19 загуби в първенството.
Чуйте това: На своя стадион "Филаделфия" този изключителен отбор изиграва 93 мача за периода, като печели 83 и завършва наравно 10. Рекордите падат един след друг - като например да водиш с 6:0 срещу Рома в 18-ата минута, или хеттрик на Валентино Мацола за 180 секунди срещу Виченца...
На 4 май 1949 г. всички те си отиват. Торино води с 4 т. в първенството 4 кръга преди края и в оставащите мачове пуска тима от Примавера (до 20 г.). В знак на почит, съперниците правят същото - Дженоа, Палермо, Сампдория и Фиорентина. Титлата остава в Торино, но е последната чак до 1976-а.
Италия също дълго се опомня от ужаса. Гръбнакът на националния тим е пречупен, следващото голямо представяне на световно първенство на "скуадра адзура" е чак през 1970 г.
Великият Торино си отива за няколко минути. Но и днес край базиликата на Суперга ще има стотици фенове с цветя, защото делото на Мацола и останалите във футбола остава паметно.
