Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ван Дайк: От мияч на чинии до най-скъпия защитник в света

Върджил ван Дайк дебютира с екипа на Ливърпул, донасяйки победата с 2:1 над градския съперник Евертън за ФА Къп Снимка: Getty Images
Върджил ван Дайк дебютира с екипа на Ливърпул, донасяйки победата с 2:1 над градския съперник Евертън за ФА Къп

Няколко дни преди да подпише договора си с Ливърпул, Върджил ван Дайк се оказа във фокуса на вниманието на феновете. От респект към клуба, който брои за холандеца рекордните 85 милиона евро и го направи най-скъпия защитник в света за всички времена, хората предварително си поръчаха фланелката му с №4 и надпис на гърба Van Dijk, както е фамилията на 26-годишния футболист. Сутринта на 1 януари обаче населението на „Анфийлд” беше неприятно сюрпризирано да види, че Ван Дайк позира на официалното представяне с малкото си име Virgil на раменете.

Британските медии веднага започнаха разкопки по въпроса и се натъкнаха на Стефан Фо Сю, чичото на Ван Дайк по майчина линия. Човекът обясни: „Бащата на Върджил не беше с него в течение на доста важни години от живота му. Рон се разведе с майка му, и я остави да се грижи за три деца. Подобно нещо не се прощава лесно. И сега, когато се отказа от бащината си фамилия върху екипа на Ливърпул, той му дава да разбере какви точно чувства питае към него…”

Приказливият роднина съобщи и други семейни тайни: „Рон не беше лошо момче, но това не се оказа достатъчно, за да е добър баща. Ожени се за втори път, а съпругата му излезе властна дама, която не му разрешаваше много-много да се вижда с децата”.

По думите на Стефан обаче, Рон има основна заслуга за това синът му да стане футболист. Това се потвърждава и от първите треньори на Върджил в детския отбор, които лично са виждали как бащата е водил малкия Ван Дайк за ръка на тренировките.

Към днешна дата Рон ван Дайк не се е променил – той все още работи като телевизионен техник в град Бреда и следи кариерата на сина си. След сделката между Ливърпул и Саутхемптън низвегнатият баща не издържа и написа във Facebook, че се гордее със сина си. „Нямаш право да казваш това”, отряза язвително баща си Джордан, по-малкият брат Ван Дайк.

Всъщност Джордан и сестра им мразят баща си още повече. Ако Върджил по документи все пак носи фамилията Ван Дайк, другите две деца се водят Фо Сю, на името на майка си. Приятелите на Рон казват, че за него това е тежък удар, но още повече страда заради Върджил.

„Аз съм единственият, който знае как Върджил стигна дотук. От страна на майка му никой не се интересуваше от футболната му кариера, докато не стана професионалист. Тях ги вълнуват само парите!”, роптае Рон, който изоставя жена си Елен, докато Върджил е на 12 години, а по-малкият му брат е само на две.

След развода сестрата Дженифър и по-малкият брат Джордан остават при майката, а Върджил първоначално отива да живее с баща си. „Оказа се между чука и наковалнята”, свидетелства днес чичо му Стефан. Самият Върджил потвърждава това още през 2011 г. в едно от интервютата си: „Отначало живеех с него, но после се прибрах при мама и прекратихме всякакви контакти. Беше ми неприятно да чувствам, че просто нямам повече нужда от него. Той се опита да възобновим общуването, но не искам да го виждам. Когато порасна още, може и да поговорим. Но сега не изпитвам никакви чувства към него…”

Години по-късно ситуацията е можела да се промени. Като играч на Саутхемптън Върджил кани баща си да дойде на един от мачовете. Само че Рон отказва, тъй като чувства, че жестът е предимно символичен. Оттогава не са общували, а цялото внимание на сина пада върху майката.

Когато Ван Дайк започва да печели достатъчно, той купува за нея голяма къща в Бреда. А докато носи екипа на Селтик, прекарва с нея всяка Коледа. Сега това е невъзможно, тъй като точно по празниците във Висшата лига се играе нон стоп.

50-годишната Елен, от която Върджил е наследил тъмната кожа (бащата Рон е холандец), е родена в Суринам. Наскоро е излязла в пенсия, а преди това съвместява работата на офицер от военната полиция с гледането на три деца. „Тя нямаше нито минутка свободно време. Работеше по цял ден, после тичаше при децата вкъщи”, разказва един от бившите треньори на Ван Дайк. „Тя е истинският герой в тази история”, казва и брат й Стефан.

В онези години семейството живее бедно. За да разполага с джобни, 16-годишният Върджил се хваща да мие чинии в ресторанта срещу заплащане от около 3,50 евро на час. За сравнение – в следващите пет години и половина по договора си с Ливърпул защитникът ще заработи 55 милиона британски паунда.

„Не можах да повярвам, когато научих за колко много пари го продават. Това е някаква лудост!”, казва Жак Липс, съдържател на ресторанта, където Ван Дайк е работил като мияч на посудата. Неочаквано попаднал в обектива на медиите, той свидетелства още: „Момчето работеше много старателно, не отказваше да застъпи на смяна в най-натоварените вечери от седмицата. Искаше да стане професионален футболист. А аз му разправях, че трябва да спре да мечтае, и да се хваща да мие повече съдове. Казвах му: „Остани при нас, Върджил, тук все пак изкарваш по нещичко”.

Липс помни още, че Ван Дайк е бил забележително и симпатично момче, а в ресторанта и до ден-днешен се сещат за него.

Десет години по-късно името и телефонния му номер се пазят в книгата на бара, заедно с тези на ред други бивши служители от персонала. „Ще взема да му позвъня, но не да го карам да се връща на работа при нас. Искам да го поздравя, гордея се с него. Той наистина е заслужил да бъде това, което е в момента”, разправя още ресторантьорът.

Нищо чудно Върджил ван Дайк наистина да посети мястото, където е работил като малък. Холандецът помни всички, които са му помагали и са се отнасяли добре с него. Преди година той шокира треньорите от детския си отбор, където е имал занимания три пъти седмично като малък. „Дойде на крака, за да изрази уважение към нас. Донесе фланелки на националния отбор на Холандия с неговото име. Беше изключително вълнуващо”, казва Йон ван дер Берг, един от бившите му треньори.

Той добавя, че като ученик в първи клас Ван Дайк е бил доста по-едър от връстниците си. С цяла глава отгоре, треньорите го слагат да играе като централен защитник. Ник Клайн, който му е бил наставник по-късно в школата на Вилем II, казва друго – като юноша, футболистът нито е бил сред най-добрите, нито се е явявал лидер на отбора. Върджил не спори: „На 16 години бях сред най-слабите в състава. Едва не ме изгониха, но в крайна сметка ми дадоха поста на десния защитник”.

Спасява го това, че само за един сезон пораства с цели 20 сантиметра. Връщат го в централната защита и нещата потръгват. На 19 години подписва първия си професионален договор с Грьонинген. Но тъкмо когато трябва да мине от младежкия тим при мъжете, получава болки в корема. Първоначално лекарите опитват с хапчета, но без ефект. „Правиха ми изследвания на урината, не откриха нищо. На другия ден имах толкова жестоки болки, че едва успях да се добера до болницата. Там казаха, че трябва да ме оперират”, спомня си футболистът.

Медиците установяват, че в апендиксът на Ван Дайк се е развил абсцес. Всеки момент загнояването ще плъзне към стомаха.

„Докторите казаха, че това е много опасно. Вътре в мен имаше отрова, която можеше да ме убие. За щастие, всичко се размина”, отбелязва футболистът, който претърпява тежка хирургическа интервенция в продължение на няколко часа.

След 12 дни на легло и четири месеца рехабилитация, Върджил ван Дайк губи 15 килограма от теглото си. „След тренировка нямах никакви сили, бях изцеден. Но се постарах да възвърна формата си”, казва още бранителят.

От операцията той пази и до днес два белега. Единият е 8-сантиметров отдясно на корема, а другият е вертикален под пъпа. „Отначало опитаха да атакуват абсцеса отдясно, само че не се получи. Затова се наложи втори разрез в центъра”, обяснява Ван Дайк, все едно говори за някаква футболна тактика.

В тези тежки месеци го крепи вярата. Ван Дайк е набожен от малък, когато всяка неделя ходи със семейството си на църква. „И днес се моля, макар и не толкова често. Чувствам, че вярата ми е помагала в трудните времена. Преди време на една Нова година бях с приятелката ми до 10 часа вечерта, а след това отидох на църква. Молих се за близките ми, за хората, които обичам”, признава още Върджил.

Оттогава са минали две години, а приятелката му Рик от миналото лято е официално съпруга на Ван Дайк. Докато Върджил е напредвал във футбола, тя работи в сферата на модния бизнес. До 2013 г. Рике е била мениджър по продажбите на скъпи облекла в Холандия, с отлични перспективи за израстване в бранша. Но в крайна сметка зарязва всичко, за да бъде с любимия си във Великобритания.

„Обичам те не само заради самия теб, а и за това, че се чувствам страхотно, когато сме заедно”, казва днешната госпожа Ван Дайк. А Върджил отива още по-далеч, като отказва първата си повиквателна за националния отбор на Холандия, тъй като по същото време двамата чакат дете. То се ражда през септември 2014 г., а на Ван Дайк му се налага да чака цяла година, за да го извикат отново.

Най-четените