За Кройф две мнения не може да има. Футболен гений, който е неизчерпаем източник на знания. Съдбата го отведе в Барселона и го превърна в легенда на клуба. Холандецът подкрепя каталунците, но винаги пише и говори, воден от хитрия си ум, а не от емоциите.
Веднъж след поредния етап от Тур дьо Франс Кройф бе попитан за мнението му за състезанието. Йохан отговори подробно, детайлно и с имена и конкретни събития. Ако въпросното интервю бе гледано от човек, който е далеч от футбола трудно щеше да повярва, че Кройф е бивш играч и треньор от най-популярния спорт, а не световен шампион по колоездене. В това е и магията на Йохан. За каквото и да говори излиза като от последна инстанция и се приема за истина.
За някои подобна категоричност може и да изглежда прекалена, но не бива да забравяме как Кройф критикуваше Барселона когато тимът не побеждаваше. Жестоко, но точно на място.
Към Реал старши треньорът на националния отбор на Каталуня винаги се е отнасял с интерес, положително към прогреса им и пренебрежително към някои отделни личности. На първо място такова е отношението му към Флорентино Перес. При това не от сега, а от поне две години.
„Перес не знае как да взема решения във футбола. Вместо него решават други хора, затова му е нужен цял отбор помощници", отбелязва Кройф. Достатъчно е да се сетите за Хорхе Валдано и неговото влияние върху делата в клуба и възмущението на Моуриньо от тази ситуация. Жозе, както и Йохан не може да търпи вмешателство в работата си. Така че отчасти Кройф е прав - Перес никога не е бил силен в чисто футболните решения. Ще го потвърдят и Макелеле, и дел Боске.
Втората доста често критикувана фигура в Реал през този сезон е Жозе Моуриньо. Не само защото е треньор на мадридския тим. „Не ми харесва Моуриньо, не ми допада разбирането му за футбола. Той не даде нищо на Интер, за какъв манталитет говорим...На „Ноу Камп" те изобщо не играха футбол. Жозе е фокусиран изключително върху резултата, а футболната игра трябва да носи предимно удоволствие", анализира Йохан.
Всъщност Моуриньо „не даде нищо на Интер" освен най-големия трофей във футбола, за който в Милано мечтаеха от десетилетия. А големият треньор се формира от резултатите. Кройф отлично знае това, но той се ядосва отчасти, защото Жозе прилича твърде много на него самият като треньор. Но без преди това да е бил в клуба на „най-добрите футболисти за всички времена".
„Разбира се, Моуриньо е много силен специалист. Не му стига единствено подходящо поведение, сериозност и уважение към съперника", допълва още Кройф. По времето когато бе треньор той се държеше по същия начин. Сега холандецът може и да е спокоен, но по-рано се отнасяше към противниците не по-зле от Жозе. За недостига на уважение - също сякаш говори за себе си.
Единствено с думите му за работата на Моуриньо за школата няма как да се спори. „Клубовете на Моуриньо винаги харчат много за покупка на футболисти. Едва дошъл в Реал той поиска да му купят нападател и то при условие, че Игуаин беше здрав. Моуриньо никога не обръща внимание на младежкия състав на клуба. На него това не му е нужно, той е свикнал да купува играчи".
Йохан не пропуска да коментира и темата Кристиано Роналдо-Лионел Меси. „Кристиано може много. Има отлична физика, но не е разностранен като Меси. Лео е бърз, може рязко да сменя и темпото, позицията. Роналдо не умее това", обяснява Кройф.
Личното му мнение отново е обективно. Единствено по въпроса с бързината на Меси може да се спори. Но основната разлика между двамата бившия треньор на Барселона е усетил добре. Високият Кристиано е идеален за т.нар. „вертикален футбол", докато нисичкият Меси придава широчина на изявите на Барселона. Стилът на каталунците позволява на Лео да разбива дори сгъстена защита, докато Кристиано определено не се радва на подобна отборна подкрепа.
Кройф даде интересна прогноза и за развоя на съперничеството между Реал и Барселона. Първоначално бе доста снизходителен, защото бе наясно, че е твърде рано за прекалена възхвала. „На Барселона ще е трудно да изиграе сезона без изобщо да загуби точки". След това бившият треньор на каталунците добави още нещо. „Всеки сам може да определи границите си, но често върху тях влияят и други. В случая на Барселона границите ги определя Реал на Жозе Моуриньо. Както и да играе Реал - с Бензема или Адебайор, с двама или трима опорни халфа докато печели точки, същото ще прави и Барселона".
Поглеждайки още по-напред през сезона Кройф е убеден, че рекордът на Реал на Ди Стефано от 15 поредни победи няма да бъде единственият подобрен от Барселона. Според Йохан следващото постижение на „белите" към което каталунците гледат е това от времето на Тошас, Санчес и „петорката на Бутрагеньо" - вкарани 107 гола в първенството.
На практика Кройф е прав. Ако Реал играе феноменално не оставя никакъв избор на Барселона. Каталунците трябва да действат или още по-добре или да се предадат. А на това последното те не са научени.
„Във футбола две плюс две невинаги е равно на четири", философски обобщава обаче Кройф и дава надежда, че Реал може и да успее да победи своя съперник в някой от турнирите. А на Йохан определено може да се вярва. В края на краищата ако футболът не съществуваше именно той щеше да е човекът, който да го измисли.
