„Ще покажем кой е шефът... Много по-качествен отбор сме от българите... Имаме опит и класа, да ги бием ... Ние сме фаворит..."
Не, не се задава гостуване в Мюнхен на Германия. Четем и не вярваме на очите си. Черногорците чакат мача с България като фаворит и букмейкърите ги възприемат като сериозен такъв. А цитатите по-горе са от селекционера им.
Естествено е класирането да оказва влияние за самочувствие. Отборът на Златко Кранчар има 10 точки, а ние - само 4. Не са допуснали гол, удържаха Англия на „Уембли"...
Но те все пак са черногорци, а не германци!
Типично за нациите от бивша Югославия, хората от Подгорица са се увлекли в еуфория и пренебрегват реалната преценка. Да, на тях ще им гостува един от най-безличните български отбори в историята, но дали няма да се хлъзнат в кладенеца на собственото си опиянение и свръхсамоувереност?
Това е национален отбор с 14 официални мача. Повече има дори само Ивелин Попов... И ако букмейкърите сочат моментната форма за мерило, нека се замислят и за други фактори. Черна гора има едва 4 победи в историята си в двубои, които не са контроли. Били са Грузия, Уелс, Швейцария и онази разпасана българска команда от есента. Четири. Вярно е, че тази млада нация има таланти и огромна амбиция, но очевидно казва „хоп", преди дори да е опитала да скочи.
Лошото е, че нагласата преди мача доказва колко ниско е паднало нивото у нас. Ние вече не сме фаворит дори срещу черногорците. Не просто не сме фаворит, поправка - ние сме почти извън играта в групата за мача с тях. Трябва ни задължителна победа като гости, за да съхраним някаква надеждица, която вероятно ще бъде брутално потъпкана през септември, когато в София кацнат Руни и Джерард. Докато черногорските „храбри соколи" вече дуят мускули как ще ни бият, а после ще ударят и англичаните, за да се класират като първи отбор. Имат си самочувствие хората. Нека.
Като погледнем клубовете, в които играят звездите им, няма да въздъхнем с възхищение. Изключваме Мирко Вучинич от Рома и нататък - нищо впечатляващо. Разбира се в графата „наказани" за щастие е Симон Вукчевич от Спортинг, а ситуацията с голямата им звезда Стеван Йоветич е неясна. Ако Фиорентина и ФИФА разрешат да играе, тогава асовете им стават два. Не че нашите греят в редовете на грандове от световен калибър, но имаме хора от Висшата лига и вицешампиона на Холандия. На ниво лични визитки няма как да ни превъзхождат.
Техният селекционер обаче ни е бил, и то лошо. Хърватинът Кранчар ни прати зад борда за световното през 2006 г., когато болезнено ни изнесе открит урок с 40 000 зяпачи и 11 ученици насред „Васил Левски". Знае ни всички номера, а и те в настоящия национален не са бог знае колко разнообразни. Насреща си ще има Матеус, който никога не се е класирал за никакво първенство, но пък бе колосално име като футболист. Все пак, заради опита на Кранчар от такива мачове - 1:0 за домакините.
На терена ние имаме Мартин и Стилиян, но са в колеблива форма заради непостоянния си статут напоследък в клубовете. Единствените национали с постоянни изяви в заключителните месеци от сезона са Николай Михайлов и играчите от вътрешното първенство. Черногорците също имат проблеми. Вучинич загуби място в Рома напоследък, Йоветич не е играл 8 месеца, Вукчевич е наказан. Тук сякаш има паритет и съответно отборите получават по точка - 2:1.
Публиката едва ли ще е фактор на 16-хилядния стадион „Градски", а и се очакват поне 2000 българи. Мотивацията на домакините е разпалена от нелошите шансове за класиране, но липсата на опит и страхът да не се загуби натрупаното в предишните мачове може да подведат черногорците да играят за реми, което обикновено е пагубно. Нашите, както и срещу Швейцария, излизат почти напълно освободени от мисъл за задължителна победа. Знаят, че дори да я постигнат, класирането е твърде далечна мечта. И играят по-спокойно и по-добре. Срещу Хицфелд и компания направихме най-стойностния си мач от доста време. Тук предимство за българите и общо - 2:2.
Всяка прогноза обаче е твърде крехка, защото на терена изписаното върху хартията не влияе. Може и да загубим, но е напълно резонно и да изненадаме самоуверените черногорци. Доста е унизително да влизаме в мачове срещу такива съперници като аутсайдери, но може и да помогне. Все пак българинът е майстор да провали „в кърпа вързаното", особено на комшии.
Най-важното е да не приемаме мача като някакъв кръстопътен дуел, от който зависи класирането ни за европейското. Шансовете България да иде там са горе-долу равни на тези Матеус да изкара два поредни квалификационни мача с едно и също гадже.
Спокойно, по-добре да си отворим по една бира и да се насладим на мача. На терена ще има един сравнително млад български отбор с една тъмнокожа подправка от Бразилия и един сериозно мотивиран да не допусне удар по егото си германец. Може пък да се получи така, че да се усмихнем преди лягане в събота вечер.
Все пак, както вече изяснихме - насреща не е Германия...
*Черна гора или Монтенегро, както е името на държавата, всъщност означава Черна планина на сърбохърватски.
