Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Голмайсторът на Ла Лига: Бележи колкото Меси и три пъти разбива носа на бивш съотборник

"Никога не съм бил много бърз, но за сметка на това съм съобразителен. Способността да играеш с глава не е само инстинкт", казва уругваецът.
Стуани е в Жирона от 2017-а.

Голмайсторът на Ла Лига играе в Жирона. Кристиан Стуани е с 11 гола в 12 мача, колкото събра и Лионел Меси след двете си попадения в дербито с Еспаньол през изминалия уикенд. Яго Аспас и Луис Суарес имат по 10.

"Когато си взема вестник и погледна, че вкарвам колкото Луис и Лео, оставам потресен. Оценявам момента, но за мен ще е много трудно да продължа така", признава Стуани.

На терена се отличава с биткаджийския си характер, но в живота е доста спокоен и внимателен човек. Когато няма ангажименти с отбора, прекарва времето със семейството си, а за големите празници се прибира в родината си Уругвай. Няма таланта на Меси или харизмата на Роналдо, но феновете го обичат заради хъса в играта му и неговата непримиримост.

Мечтата за Европа

Стуани е роден в малкия уругвайски град Тала с население от около пет хиляди души. Майка му работела като учителка, а баща му въртял малко магазинче за хранителни стоки. Започва да тренира от малък, а на 13 отива на проби в Данубио, топ клубът от столицата Монтевидео. На 17 вече е при мъжете и дебютира за представителния тим рамо до рамо с Единсон Кавани.

Въпреки добрите перспективи в най-именития уругвайски клуб, Стуани мечтае за кариера в Европа. "В Уругвай е така - ако си талантлив млад играч, трябва да напуснеш възможно най-скоро. Може да звучи малко преувеличено, но на 22-23 там вече си стар."

Стуани не се бави и в живота. Сключва брак на 21, а малко по-късно се ражда дъщеря му Жозефин.

И един ден офертата от Стария континент идва. Реджина се обажда с предложение да заиграе в Серия "А" и нападателят е на върха на щастието. Агентът му предлага да изчакат по-изгодна оферта, каквато е сигурен, че ще пристигне, но докато му говори, футболистът вече си стяга багажа за Ботуша.

Адаптацията в Италия обаче се оказва по-трудна, отколкото си представя. "За мен всичко беше ново. Трябваше да се приспособим към новия живот - не само аз, а като семейство. Спомням си, че това беше много труден етап от кариерата ми", казва Стуани.

Ситуацията в новия му отбор с нищо не прави ежедневието му по-радостно. Реджина се представя колебливо, а уругваецът е закотвен на пейката и казва на ръководството, че иска да напусне. През сезон 2009/10 е преотстъпен на Албасете в Сегунда и бележи 23 гола в 40 мача. През 2012-а е продаден на Еспаньол, където прекарва три сезона, а след това се премества в Мидълзбро. В Жирона е от 2017-а.

Стилът му на игра

Както стана въпрос, нападателят се отличава с агресията си на терена. Отлично владее играта с глава, често се връща да помага в защита и е много опасен за съперниците в наказателното поле. Като най-сериозната му слабост може да се отчете стрелбата от далечно разстояние.

През март уругваецът беше начело сред всички играчи от топ 5 шампионатите на континента в класацията за голове с глава. Техниката му е доста прилична за нападател с подобни габарити и е много трудолюбив. Може да се каже, че доста наподобява Оливие Жиру.

Треньорът на Жирона - Еусебио Сакристан, който е бивш кадър на Барселона и голям почитател на Йохан Кройф, разчита на уругваеца и напоследък припсособява схемата към характеристиките на Стуани, а не обратното. Използва 3-4-2-1 или 3-5-2 с дръзка, но и доста примитивна игра. В такава формацията Стуани е по-лесно да налага силата си и да играе по-често с глава. Другият основен нападател, Кристиан Порту, е бързак, който увлича противниковите бранители и освобождава пространство за Стуани, към когото летят центрирания. Засега тактиката работи отлично.

"Никога не съм бил много бърз, но за сметка на това съм съобразителен. Способността да играеш с глава не е само инстинкт. Някой би си помислил: "Този пич е роден да вкарва с глава". Не е така. Става въпрос за много тренировки, работа и, разбира се, адекватно четене на играта. Винаги трябва да имаш желание да се движиш напред. Няма друг начин.

Когато съотборник получи топката, вече си представям какво може да се случи. Стремя се да намеря идеалната позиция и да следя какво правят защитниците. Говорим за хилядни от секундата. Знам къде ще падне топката и трябва да съм в точното време на точното място, за да се възползвам от центрирането. Трябва да имаш вроден талант, но трябва и да работиш много.

Има пасове, които летят високо и трябва да укротиш топката. Има и много силни подавания, които изискват координация между главата и тялото, за да се получи ударът. Когато си в наказателното поле, а топката лети бавно, тогава вратарят има предимството. Всичко това трябва да бъде взето предвид, за да вкарваш голове.

Ако в момента на изстрела се стреснеш и затвориш очи, топката не тръгва в желаната посока. Не трябва да се прави така, а тези малки подробности са наистина важни.

Всичко това е работа в екип. Винаги го казвам, защото се смятам за скромен играч. Знам, че отборът трябва да е добре заедно на терена. В противен случай нападателят остава без голове.

Три пъти поред разбива носа на бивш съотборник

За трети път в мачовете срещу Еспаньол, Стуани удря с лакът в носа бившия си съотборник Давид Лопес, но нито веднъж не беше изгонен.

Дори и най-приближените до каталунските отбори журналисти не могат да си обяснят това. Няма данни Стуани и Лопес някога да са имали конфликт, но сблъсъците се повтарят и повтарят.

Последният епизод на това съперничество бе "излъчен" на 25 ноември в мач от Ла Лига. Стуани скочи за висока топка и се случи неизбежното -  лакът в носа на Лопес.

"Прегледах записа хиляда пъти и съм сигурен, че беше нарочно - оплака се играчът на Еспаньол. - Когато разби носа ми за пръв път, не казах нищо. Втория път също си замълчах, но това е... Не съм толкова глупав, за да не проумея. Това е липса на уважение към професията и към бивш съотборник. Изгубих уважение към Стуани, който има телефонния ми номер, но не се обади да се извини или да мине през съблекалнята ни да ми каже две думи."

Уругваецът не иска да коментира тази история, въпреки че би било интересно да чуем гледната му точка.

Наистина неприятно за Лопес, но това не може да помрачи позакъснелия успех на неговия инквизитор.

Преди два месеца Кристиан навърши 32 - сериозна възраст във футбола, но все още с тийнейджърски плам се прехласва, когато погледне карето с голмайсторите във вестника. Как да е другояче, след като там пише, че бележи колкото Меси и повече от Суарес?

 

Най-четените