Динозаврите на златните ръкавици

Часовникът неумолимо отброява последните секунди преди най-значимото боксово събитие в историята на българския бокс - танцът между Кличко и Пулев.

Този танц трябваше винаги да е изигран преди седмици, а поясът в свръхтежката категория да стои гордо над камината на единия от двамата. Мистериозна „контузия" на Кличко обаче измести срещата между двамата във времето. Именно с времето ще боравим в следващите редове, за да си припомним най-вълнуващите и значими бойци и срещи в историята на най-престижната боксова титла.

В началото на 20 век боксът се казва Джо Луис. Когато на 22 юни 1937 година Джо взима с нокаут титлата от ръцете на Джим Брадък, едва ли някой предполага, че ще последва такава 11-  годишна доминация между въжетата. До ден днешен няма боксьор, задържал толкова дълго титлата в категорията и с толкова много защити. Двадесет и пет пъти Джо се изправя срещу съперници, протегнали ръка към пояса. Двадесет и пет пъти Луис се прибира у дома след мача като световен шампион.

Единственият, постигнал победа срещу тази човекомелачка с ръкавици е германецът Макс Шмелинг. През 1949 година Луис обявява оттеглянето си, все още държейки титлата, след 61 победи (53 с нокаут) и само едно поражение. Така и не се намира кой да развенчае шампиона Джо Луис.

В следващите 20 лета категорията никой не се доближава до рекордните 11 поредни Коледи, прекарани с пояса. Най близо са Изард Чарлс с 8 успешни защити, Роки Марсиано с 6 и Флойд Патерсън, който губи титлата след технически нокаут от Ингемар Джонсън през 1959 година, но бързо си я връща година по-късно.

В средата на 60-те години се появява онова пъргаво момче, което всички знаят като Али. Но първо като Касиус, великият боксьор печели титлата през 1964 година, след като Сони Листън издържа едва 6 рунда срещу него във Флорида. Титлата на Касиус обаче е отнета, след като той се съгласява в противоречие с правилата да играе мач-реванш със същия съперник. Не отнема обаче много време на вече Мохамед Али, за да стъпи отново на върха за нови две години, като междувременно слага край на кариерата на Флойд Патерсън след брутален побой между въжетата. Ерата Али обаче все още не е настъпила, защото следват пет силни години на други боксови великани - Джими Елис, Джо Фрейзър и Джордж Форман. Фрейзър дори прави успешна защита срещу Мохамед Али през 1971 година.

Али стъпва на трона за трети път на 30 октомври 1974 година. Един от най-известните мачове в историята се провежда в Киншаса, Конго и е кръстен със звучното „The Rumble in the Jungle". Събитието слага и едно друго начало - на промоутъра Дон Кинг, станал по-известен дори от самите боксьори в следващите десетилетия. Очакванията са, че Форман има голямо превъзходство, и дори той и щабът му четат молитва в съблекалнята преди мача, с която молят Господ да не прибира преждевременно Али в тази нощ.

Али обаче не само, че оцелява, но и нокаутира надменния съперник в деветия рунд. Тази боксова среща дава началото на ерата Мохамед Али. Стилът на бягане по въжетата, който той използва, за да обърка Форман, става негово основно оръжие. Леон Спинкс слага край на серията му от 10 успешни защити на титлата през 1978 година. След мача Али проплаква „Оставих да оберат къщата ми, докато ме няма". Новият шампион, стресиран от факта, че е детронирал „господаря на ринга", отвръща: „Аз съм новият, но Али е най-големият шампион". Спинкс обаче не спира с жестовете, защото доброволно дава втори шанс на съперника си, с цената на служебно отнемане на титлата. Седем месеца по-късно Али печели, а малко след това слиза от ринга.

Динозавърът си отива, за да направи път на други легенди - Майк Тайсън и Ивендър Холифийлд. Двамата водят ожесточен спор за титлата от края на 80-те до края на века. Най-известната битка между двамата се случва на 28 юни 1996 година в Лас Вегас, но тя е и една от най-кратките. Омразата на Тайсън към съперника достига такива висини, че вместо да се прости с пояса си, Холифийлд остава без част от лявото си ухо след захапване на Тайсън.

Джон Руиз е последният американец, държал най-престижния боксов пояс. Вече близо десетилетие той е притежание на боксьори от източноевропейската школа, а американците сякаш загубиха интерес към категорията и наложиха като суперзвезди по-леките. Николай Валуев, Руслан Чагаев, за кратко Дейвид Хей, Александър Поветкин и Владимир Кличко са свръхтежките крале от 2005 година насам. След мача между настоящия шампион и Кубрат Пулев титлата ще продължи да обитава тази част на света. Едва ли обаче някой има нещо против да се премести няколкостотин километра на юг.

Новините

Най-четените