Националният отбор преполови годината успешно, оставяйки добри впечатления и надежди, че не е нереално да чакаме баражи за класиране на световното. Солидни игри и резултати, максимално впрягане и използване на ограничен ресурс от кадри, концентрация, раздаване на всеки от играчите до край. Какво да искаме повече?
Може би още малко класа...
В този ред на мисли започва ключово трансферно лято за няколко фигури, носещи отговорност и тежест в този тим. Астън Вила от Висшата лига е на път да се превърне в новия любим отбор на българите, след като се насочи към Александър Тонев, а изглежда и към Ивелин Попов.
Вила и без това завинаги остава свързан с България след събитията около Стилиян Петров и болестта му, подкрепата от феновете в Бирмингам, инициативите, почестите след отказването на капитана и всичко останало.
Както никога не сме и се съмнявали, Стилиян остава капитан и след отказването си. Именно той е препоръчал на Вила двамата си сънародници - Тонев и Попов. Мениджърът Ламбърт е огледал внимателно записи и клубът не е далеч от това да ги привлече. Българите са сравнително евтини, а очевидно имат качества и са в златна възраст да бъде развиван потенциала им.
Ако отново имаме двама национали в един отбор от Висшата лига, това би било чудесна новина за Любо Пенев. Да си представим, че всичко с Попов и Тонев мине гладко и те станат част от Вила.
Първенството в Англия започва през август, а след подготовка и старт там, двамата ще са в отлично състояние наесен, когато на България предстоят решителните битки в световните квалификации. Ако се и наложат във Вила, ще имаме лидери, които могат да водят тима за години напред.
Не са само те. Станислав Манолев не може да не предизвика интерес със силните си игри за България. Халфът се връща в ПСВ и ще чака думата на новия си треньор Филип Коку. И там да заиграе, никак няма да е лошо. Въпросът е само да не залепне отново за скамейката. В такъв случай датата 31 август е критична за него и има нужда от трансфер.
Николай Михайлов реално може да застане на вратата на всеки отбор (без грандовете) в Италия или Англия, но за последните 12 месеца прогресът му някак се забави. Твенте не е лош отбор, а и Михайлов още е съвсем млад за поста си. При него един трансфер би могъл да има и обратен ефект - ако излезе в силен клуб, но не е титуляр още на старта, би могъл да загуби форма и кариерата му да тръгне в друга посока. В Твенте поне българинът е непоклатим.
Георги Миланов сякаш потъна в блатото на "А" група в последните 2 месеца от сезона. Халфът изигра твърде много мачове за възрастта си, а и очакванията към него са огромни след избирането за Футболист №1 на 2012 г. Треньорът му Христо Стоичков го хвърли в дълбокото, като го направи и капитан след контузията на Николай Бодуров. Така се става фигура... Миланов чака думата на шефа си, за да направи трансфер, дай боже в сериозна футболна държава и първенство.
Стигаме и до Иван Иванов, който без съмнение има повече класа от нивото на Партизан и сръбската лига. Трансфер в Италия би бил благословия, защото ако има място, където един защитник може да научи нещо, това е на Апенините. А Иван очевидно вече е лидер, постоянен е и има нужда от някой детайли в "занаята", които да го превърнат в завършен играч.
Това са козовете ни на трансферния пазар. Не е изключено навън да излязат Владимир Гаджев (но едва ли в сериозен клуб, вече е на 26), Спас Делев (таван - турското първенство), Радослав Димитров и Тодор Неделев. Тяхното евентуално преместване в по-здрава конкурентна среда от "А" група би било също освежаващо за националния.
Тимът, за който бяхме загубили надежда преди 2 години, сега е стегнат и в него прозира потенциал. Да не го натоварваме с очаквания за чудеса, но тихо да се надяваме.
С помощта и на отказалия се (но още влиателен явно) капитан Стилиян Петров, наесен нещата може да изглеждат още по-добре. Да, няма да го има на терена, покриващ цялото игрище с русолявия си перчем, но лобирането за трансферите на двама от най-талантливите ни играчи, си е капитанска работа.
