Може би, на пръв поглед, сега не е най-подходящият момент, за да отбележим, че на 69-ото място в световната ранглиста се намира българинът Григор Димитров.
Димитров е висок 188 сантиметра и мачовете му този сезон трудно могат да бъдат наречени "феноменални" - той има четири победи и осем загуби.
В първия кръг на "Дубай 500" Григор отпадна само за 64 минути след поредица свои грешки, но преди това се представи силно - влезе в основнаха схема след като се справи с квалификациите и падна от Ришар Гаске, който е 53 места по-напред от Димитров в световната ранглиста.
Нещо подобно се случи и в Ротердам - българинът премина през квалификациите и веднага налетя на Жо-Вилфред Цонга. На "Маями Мастърс" също се справи с квалификациите и му се падна Сергей Сховски. След това в Барселона се изправи срещу Хуан Монако.
Така че, представянето му не може да се определи като блестящо.
И въпреки това, по редица други причини, точно сега е моментът да обърнем внимание на най-младия тенисист в Топ 100 на мъжкия тенис в света, единственият тийнейджър, намерил място в Топ 125.
19-годишният българин демонстрира елегантен стил на игра, допълнен със страхотна младежка увереност и много енергия и успя да стигне до първия си четвъртфинал в турнир от ATP веригата - в Мюнхен.
И въпреки че беше победен от №35 в света Флориан Майер, младият българин беше на една ръка разстояние от полуфиналите - той напусна турнира след истински тенис трилър, продължил два часа и половина - 6:7, 6:3 и 4:6.
Димитров имаше шанс за точки за пробив в първия и в третия сет, но не успя да се възползва от тях, иначе взе повече точки, записа повече асове и постигна по-добър процент на успешен първи сервис от своя съперник, но отпадна.
Всъщност, това беше един от онези мачове, в които могат да паднат и най-добрите в света - просто усещаш как инициативата ти се изплъзва от пръстите и не можеш да си я върнеш. Много трудно изпитание.
Но точно този турнир маркира следващата стъпка в развитието на Димитров, която обещава още силни негови изяви тази година.
Той преодоля квалификациите за Аустрелиън Оупън и победи шампиона от Хамбург Андрей Голубьов, при това без да загуби сет срещу него. В Хюстън нямаше никакви проблеми срещу опитния Райнер Шутлер, а след това се справи и с №25 в света Маркос Багдатис, като успя да спачи два мачпойнта срещу него.
Димитров е професионалист от 2008 и оттогава се изкачва стремително в световната ранглиста.
Преди две години той беше някъде около №400, през миналата година влезе в Топ 200 и после започна 2011 като №105. След това се изкачи до №69 и тази седмица ще мине още няколко места по-напред.
Димитров вече е обявил целта си за тази година - да влезе в Топ 50 - тук вече увереността му, че може да се справи взима превес над арогантността.
И всяка една поява на младежа на корта се дискутира усилено - феновете чакат следващата му стъпка, а медиите се надяват той да оправдае надеждите им, че може да е лидер на следващата вълна талантливи тенисисти, които да пробият успешно в големия тенис.
Но, специално при Димитров, проблемът - или един от проблемите му - е, че той вече е притиснат от шума, славата и очакванията на медиите и специалистите - на 16 години той успя да спечели Уимбълдън и US Open за младежи.
На следващата пролет, през 2009, Димитров получи уайлд кард за турнира в Ротердам, където той победи Томас Бердих, въпреки че изоставаше с един сет, а след това измъчи Рафаел Надал в трисетов мач.
После Григор получи още един уайлд кард - за "Куинс" в Лондон, където отпадна във втория кръг, победен от Жил Симон - №7 в света по това време, но на Симон му бяха необходими два тайбрека, за да отстрани българина.
Междувременно Димитров загуби повече мачове, отколкото успя да спечели, но през втората половина на 2010 той вече нямаше проблеми с конкуренцията в турнирите от веригата Challenger - три такива турнирни победи само през септември. И точно тук успя да натрупа сериозен опит.
Още една причина защо очакванията към Димитров са толкова големи и в момента надхвърлят възможностите му: самоувереността му е на много високо ниво и твърде често се допира до арогантността. Пример - интервю с него във вестник The Telegraph през януари.
"Определено вярвам, че мога да съм №1 в света... Вярвам в моите възможности, когато правя всичко правилно, нещата се случват добре за мен." И това: "Но, за да стане това, трябва да спечеля един-два турнира от Големия шлем, а тези успехи няма да ми паднат от небето."
А на въпроса кои са най-силните страни в играта му, Григор отговори следното: "Мога да правя всичко, на всякаки кортове."
И точно тук се появява последният проблем. През 2009 треньор на Димитров беше Петер Лундгрен, който работеше с Роджър Федерер в годините, преди швейцарецът да спечели първата си титла в Уимбълдън.
Лундгрен коментира, че Григор е по-талантлив, отколкото е бил Федерер на неговите години... това сравнение нямаше как да остане незабелязано, а после Димитров обясни, че Федерер е неговият идол и той се стреми да играе като Роджър.
Това може да ви звучи арогантно, но Димитров си вярва на всяка дума, която казва. И наистина стилът му на игра много, ама много напомня на този на Федерер, това вече е факт.
Първо, Димитров изпълнява бекхенда с една ръка, при това с размах, почти като при Федерер. Сервисът му също е като изкопиран от играта на Федерер - поставя краката си по същия начин, пак така свива коленете и вече постига по-висока скорост на топката от Роджър.
Но най-силното оръжие на Димитров е придвижването му по корта - също черта, характерна за играта на Федерер.
Димитров редовно демонстрира, че се справя добре и на мрежата, излиза с желание напред и умее да играе добре с китката, като така праща къси топки наляво и надясно. Отделно от това, техниката на ударите му е на високо ниво - нещо, което се отличава и при Федерер.
Няма смисъл да обръщаме внимание и на това, че Димитров и Федерер имат сходна структура на тялото.
И въпреки че общите елементи са много, някои от тях заслужават повече внимание. Също като Димитров, Федерер спечели Уимбълдън на 16 години, точно когато беше станал професионалист.
Федерер проби малко по-бързо в големия тенис - на годините на Димитров, той вече беше стигнал до Топ 30 в света.
Първата си АТР титла Федерер спечели три години, след като стана професионалист - на закрито в Милано, а беше почти на 22 години, когато взе и първия си голям турнир - Уимбълдън.
Така че Димитров има още време, за да повтори постиженията на Роджър, но трябва да се съобразява и със силната конкуренция, която ще срещне, при това става въпрос за също така надеждни и талантливи младоци.
Райън Харисън е с една година по-малък от него и вече е №128 в света. А около Григор в ранглистата има двама тенисисти, които са с година по-големи от него - Ричард Беранкис е №77, а Молиш Раонич е 27-и.
Но, най-вероятно Димитров плаща цената за нетърпението си да пробие максимално бързо. Той стигна бързо до славата - точно като Ришар Гаске преди него, а другите трима, споменати в горния пасаж получиха възможност да се развиват по-спокойно и в "по-тиха" среда.
Но за щастие, ако вярата на Димитров в самия него не го подведе, той наистина ще получи възможност да повтори постиженията на Федерер.
Просто трябва да почакаме малко, за да го видим в пълния му блясък на корта.
