Антонио Вутов е много талантлив млад футболист на Левски. Скромен и донякъде будещ усмивка с физиката си на четвъртокласник, който вкарва най-много голове в часа по физическо.
Стефан Велков е не по-малък талант, но и исполин - с габарити на мъжага поне на 25, а всъщност току-що получил личната си карта. В Славия залагат на него големи надежди, вече дебютира в първия тим, а още няма 17.
Левски и Славия успяха засега да задържат двата си най-ценни таланта.
Не допуснаха те да тръгнат по пътя на куп младоци като Иван Бандаловски навремето, Радослав Василев, Ели Зизов, Михаил Александров... Момчета, които заминаха по правилото за първия професионален договор (и липсата на вратичка в българското законодателство за такъв преди 18 г.), но се върнаха или залязоха с неуспех в странство.
Не винаги тревата оттатък оградата е по-зелена.
Това е английски лаф, но ценен и често - на място. Да замине детето ти на 16 или 17 г. за Удине или Неапол, за Дортмунд или Ротердам, е изкушаваща оферта. Но нерядко там го сдъвква обстановката, самотата, чуждото място.
Подобно нещо се случи и с Марио Кирев, подписал с Ювентус (за да играе за примаверата, разбира се), преди да навърши 19.
Защо приказката за Дядо Коледа трябва да бъде разшифрована?
Механизмът работи така. Европейските тимове търсят младоци, които да градят според собствената си политика. Но предпочитат да ги взимат съвсем невръстни и за съвсем дребни пари.
Ако дръпнеш сега Вутов, плащаш само едни 300 000 евро неустойка на Левски. Той няма право да подпише тук до 18-ия си рожден ден, а през това време получава символични пари и живее в клубното общежитие. Обещанието за Удине, Италия, Серия "А" и голям футбол, често кара родителите да взимат решение за заминаване. Най-вече - надеждата за големи пари.
Но година там, с малко шансове за игра, ненавременно ориентиране в новата среда, несправяне с езиковата бариера, и можеш да приключиш с надеждите за голям футбол.
Твърде малък си - на 16 тези момчета са още деца и съзряването им има два полюса. Или бързо ставаш мъж, взимаш на гърба си раницата с проблеми и започваш да ги бориш.
Или те стъпкват, връщаш се измачкан и понякога загубил желание за футбол. Там се бориш с конкуренцията на още 20-30 събрани от къде ли не деца. Никой не гледа на теб с окото, което ти хвърлят тук треньорите, познаващи те от 8-9-годишен. За тях си един от многото. Което е и добре от гледната точка, че няма да бъдеш толериран, но за дете, понякога е и убийствено.
Велков бе договорил преминаването си в Наполи. Родителите му се надяваха да стане още това лято.
На 16 години централният защитник изпъква толкова много, че вече дебютира за младежкия национален тим (до 21)!
Вкарва по над 20 гола на година с бялата фланелка, въпреки поста си. Играе с 19-годишните, шампион е, а в събота Асен Букарев го пусна на терена за първия тим срещу Черно море.
Няма човек в Славия, който да не ви каже - това момче ще стане голям централен бранител. Мисли за футбол по 24 часа в денонощието, ръководи на терена и батковците.
Вутов е най-светлият лъч в иначе тъмния сезон дотук на Левски.
Бог знае защо игра само по 30 минути в двата мача срещу Иртиш, а и бе резерва срещу Локо (Пд). Единственият му мач като титуляр бе с Ботев в Пловдив, когато Левски пак падна, но изигра най-стойностните си минути с крехката като физика десетка на терена.
А е само на 17, скромен и свит - момче от Мездра, попаднало рано в джунглата на софийския живот и футбол. Но талант, който се вижда от самолет.
Те двамата засега бяха спрени от босовете на Левски и Славия за чужбина. Третият такъв е Георги Китанов, вратарят на Черно море. Него от година и половина го искат Гент, ПСВ, Наполи и кой ли още не. Но момчето си остава във Варна, наложи се като титуляр, и не залагайте срещу това след година-две да е №1 на националния.
Понякога бързото развитие в чужбина води до увяхване на цвета. А ние трябва да пазим това, което все пак избуява и цъфти в нашенския футбол.
Велков и Вутов, Китанов... Не са само те. Но нека се обзаложим - в края на сезона ще са популярни, догодина ще са водещи играчи, а до 2-3 лета - национали. Поне двама от тримата!
Затова нека не слушат приказки за Дядо Коледа! Има време за чужбина.
