Ако на света има човек, който никога няма да бъде член на академията „Краска“, която се бори за запазването на чистотата в италианския език, то това със сигурност е Дженаро Гатузо. Такова признание прави Андреа Пирло в автобиографичната си книга.
Бившият №8 в Милан пък беше един от тарторите в съблекалнята на тима, а всеки, който не се раздаваше на терена, си имаше пререкания с откачения италианец.
Гатузо рядко се усмихваше, често се ядосваше и никога не влизаше в краката на противник, за да отнеме топката, а по-скоро се целеше в кокалчетата му. Рунтавото му лице допълнително плашеше противниковите играчи, а агресивното му поведения им смразяваше кръвта.
В съблекалнята на Милан обаче приятелите му в тима често се подигравали на чепатия характер на Дженаро. Когато пък имал повиквателна за националния тим, нещата не били по-различни.
И до ден днешен всички наричат бившия полузащитник – Рино, но при „росонерите“ му викали Рино де Жанейро, защото щом си отворел устата всички започвали да издават различни звуци, за да му пречат да се изкаже и да го дразнят и ситуацията заприличвала на карнавала в Рио.
Италианецът изпитвал проблеми със съгласуването на думите и спрягането на глаголите, когато говори, а заради диалекта, който имал, Андреа Пирло го наричал Селянина от Юга.
На лагерите на Италия пък спял с леопардова пижама и нощна шапчица. Освен това бил страшно суеверен и на Световното през 2006-а в продължение на месец носел едно и също горнище, което накрая толкова намирисвало, че съотборниците му започнали да го избягват
Всички заели колко бързо могат да запалят фитила на Гатузо, но просто не се сдържали, въпреки че отнасяли по някой друг юмрук в лицето или вилица в крака. Той бил любима мишена заради характера си и често ставал жертва на приятелски тормоз.
В галерията може да видите най-добрите шеги, които са спретвали на сърцатия футболист.
Вече на това ли му викате спортна журналистика? Някой си да преразкаже и препише част от книга? Боже, боже ...