Защо не отидох на мача?

Стар фен съм на ЦСКА - ходя по мачове от шести клас, но не толкова сериозно. Помня как в сектор Г милиционерите редовно влизаха все едно са си вкъщи, но тогава беше някак по-равностойно - бяха въоръжени само с палки и ставаше някакъв „бой", в който аз не съм участвал никога, защото бях малък.

После се споразумяха полицията да не влиза в сектора, появиха се стюардите - някои от най-коравите скинари от агитката - и ситуацията се поизглади за около 4-5 години.

В общи линии съм се нагледал съм се на какво ли не - присъствах на „атаката на Синьото кафе" (бях малък), попадал съм в центъра на бой с полицията, виждал съм как феновете се бият помежду си, бях съвсем „отпред" след мача с Рапид (Виена), виждал съм отбрани представители се маризят 15 на 15 по градинките, но понеже не съм от най-ревностните хулигани, не съм си патил.

Само дето такова нещо, каквото стана на „Герена" завчера, не бях виждал никога и се надявам никога повече да не видя. Не, сбърках - виждал съм. На 14.01.2009 г. - на протеста пред Парламента.

Та защо не отидох на мача. МВР било взело предохранителни мерки. Мача щели да го охраняват (по официални данни) 1455 полицаи, предимно от провинцията, голям процент от тях ВЪТРЕ В стадиона. Две водометни машини. Сълзотворен газ. Жандармерия (Робокоп). 350 души конна полиция. Алоооооооо, милиционерите, вие мач ли ще охранявате, или народно въстание ще потушавате?

От момента, в който чух какви са мерките за сигурност, ми стана ясно, че ще има полицейски произвол. 800 души жандармерия вътре в стадиона са прекалено много за овладяване на каквито и да било безредици, защото пред очите ми 250 души само с палки и каски са спирали 1200 пияни изроди с павета и бомби.

Годините са ме научили, че много полиция + много хора = много бити хора. И понеже сметката е проста, аз сметнах, че ако отида на мач - ще ме бият. А аз определено не обичам да ме бият за „нема никой".

Резултатите са налице - прецедент в световната футболна история - 3500 души изритани (буквално) от сектора на полувремето. В момента приятелите ми от чужбина, които се интересуват от футбол, ме скъсват от подигравки в каква „third-world-police-state" живея. В превод - „полицейска държава от третия свят".

Та робокопите, както всички видяхме, биха, ли, биха хората, докато не успеят като паникьосани овце да се натъпчат през миниатюрните вратички на „Герена", през които аз по принцип се процеждам с усилие.

Взели били „необходимите мерки, за да овладеят ситуацията" - аз пък съм виждал десетки пъти как полицаите влизат в клетката, вадят агресивните и оставят на мира другите.

Начинът, по който полицаите пребиха и изхвърлиха от стадиона 3500 човека ми показва единствено, че този човек, който издава заповедите на робокопите във връзка с охраняването на футболни мачове, от самото начало е имал идеята да демонстрира мускули, да изсимулира полезна за обществото дейност и да покаже, че въоръжените полицаи за по-силни физически от хулиганите. Посланието е кратко, точно и ясно - „Ние сме МВР. Ние сме на власт. Ние сме по-силни. А който не се съобразява - ще яде бой."

И после как полицията да има хубав образ пред обществото? За пръв път в живота си съм напълно съгласен със становището на националния фенклуб на Левски и най-силната им фракция София-Запад, чието становище абсолютно точно и адекватно кореспондира със ситуацията.

Те завършват с нещо като „ако това се повтори, следващия път ще има жертви. И от двете страни." И не знам нито на полицаите какво им е в главите, нито на чиновниците в МВР, но със сигурност мога да ви уверя, че в момента, в който полицай убие човек по такъв повод, уличните „мероприятия" в Гърция ще ви се видят като добро място, където да си карате отпуската.

Новините

Най-четените