Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Сбогом, Лендън

Донован игра в квалификациите и се считаше за сигурен в състава на САЩ за Мондиала.
Донован игра в квалификациите и се считаше за сигурен в състава на САЩ за Мондиала.

-          Какво Ви каза Клинсман при смяната?

-          Че трябваше да ме вземе в Бразилия...

Думи, изречени с усмивка. В залата за пресконференция се разнася кикот. Току що журналистите са чули обяснението на Лендън Донован за емоционалния момент, сложил край на кариерата му с националната фланелка на САЩ. Но колкото и забавно да звучат тези думи на Лендан, всички знаят истината - зад тези думи стоят толкова сълзи, че биха могли да напълнят средно голям язовир. Последните месеци от кариерата и живота на може би най-добрия американски футболист за всички времена се превърнаха в един невероятен катарзис с бразилско-германски привкус. В този процес умря Лендън Донован, за да се роди Лендън Донован.

На 22 май футболистът остава последен на тренировъчното игрище, за още няколко допълнителни минути. Лендън е с още 28 души в разширения състав на САЩ, готвещ се за Световното първенство в Бразилия. Остават още няколко дни до крайната дата за определяне на групата и напрежението все още не е паднало със смазваща сила над играчите. Когато се присъединява към подготвителния лагер, Донован изпитва известни съмнения в моментната си форма, но само няколко дни го убеждават, че той наистина може да е полезен на отбора си и четвъртото световно първенство вече чука на вратата му.

На път към съблекалнята селекционерът Юрген Клинсман пресреща Донован с думите „Трябва да поговорим". Следва шокиращото „Взех решение, че няма да разчитам на теб в Бразилия. Ако някой се контузи, ти ще си първият повикан". Единственото, което футболистът успява да изръси в този шокиращ момент, е „Грешка! Правиш голяма грешка, Юрген!". Това са и последните думи между двамата за много месеци напред. Лендън се връща в съблекалнята, където неговото забавяне вече е подсказало на останалите какво се случва. Сяда под душа и очите не издържат под напора на емоциите.

Следващите месеци са може би най-тежките в живота на ветерана. Не може да се примири и най-вече да си отговори на въпроса „Защо?". Възможно ли е да не бъде оценен и разбран след всичко, което е дал за националния отбор на страната си? Отговорите на тези въпроси може би се стаяват в недалечното минало, през 2012 година. Юрген Клинсман тъкмо е застанал начело на американския тим, когато Донован решава да си вземе 4-месечна почивка от футбола, за да „презареди батериите". Сега, тези, които знаят що за човек е германецът, вероятно си представят какво си е помислил и как е приел решението на футболиста. Да, тогава не бе произведен скандал в ситуацията, но Лендън усети болезнено отката две години по-късно. Двамата работят заедно и по време на краткия престой на футболиста в Байерн Мюнхен, но не особено успешният му гастрол ако не му е попречил, то със сигурност не му е и помогнал да изгради положителни отношения с чепатия германец.

Проблемът на Донован е често срещан сред американските футболисти и е твърде вероятно Клинсман да отказва и до днес да приеме този манталитет. Дори сред някои най-добрите професионалисти в САЩ германецът не усеща пълна физическа и духовна обвързаност с футбола. Сякаш липсата на натиск от колосална аудитория, присъщ за по-традиционните спортове като американски футбол, бейзбол, баскетбол или хокей, предразполага играчите към „по-аматьорски" подход към собствената професия. А Донован винаги е бил един от христоматийните примери за този „синдром".

Брус Арина, бивш селекционер на САЩ, тренирал Донован и на клубно ниво повече от 10 години, го описва като „най-голямото предизвикателство, което съм имал". Липсата на себеотдаденост или концентрация вероятно влудява всеки треньор, но когато го виждаш в тялото на почти съвършен футболист, сигурно е още по-тежко. „Той е много чувствителен. Често мисли повече, отколкото трябва. Няма ДНК-то на Майкъл Джордан или Коби Брайънт. Тези хора винаги са мобилизирани докрай, във всеки мач, във всяка тренировка. Лендън не беше така.", разказва Арина, „Но Лендън беше дяволски труден. При него беше ези или тура и лошото е, че нямаше как да знаеш в кой ден - кой Донован ще излезе на терена".

Интересното е, че самият футболист осъзнава тази своя „слабост", но не я приема за такава. За добро или лошо, той винаги опитва да възприема футбола като професия, като част от живота си, а не като самия живот. Не желае да всяка негова клетка да осмисля съществуването си с тези деветдесет минути на терена. „Това не съм аз, това не е моята идентичност... Аз съм просто един човек, на когото му се отдава да играе футбол, това е." Звучи шокиращо, нали? В този свят, в този спорт, където хиляди се борят за място под слънцето.

След най-кошмарното лято в живота си, прекарано пред телевизора, Донован получава повиквателна  от Клинсман. Селекционерът, призовава футболиста да се включи в приятелския мач с Еквадор на 10 октомври. Обидата все още е приятел номер едно на Лендън и той започва „преговорите" директно с шефа на федерацията Сунил Гулати. Двамата организират неговото завръщане, което трябва да бъде е негов бенефис.

Ветеранът започва като титуляр и въпреки няколкото възможности пред него, достига само до удар в гредата. В края на първото полувреме играта е спряна за смяна, а Донован предава капитанската лента на Джоузи Алтидор, а 36 хиляди души пеят името му. След 15 години, 157 мача, 57 гола и 58 асистенции, Лендън напуска терена за последен път с екипа на националния отбор. Пред пейката го очаква Клинсман, двамата стискат ръце, а германецът ми казва „Изчаках малко повече със смяната, надявах се да имаш възможност да вкараш гол". Отговор не последва, само иронична, изстрадала усмивка.

Двамата все още не са водили „разговор" след злополучния 22 май. Но няколко месеца след всичко това, Лендън признава - „Може да прозвучи глупаво на хората, но се радвам, че стана така. Последните няколко месеца бяха огромно израстване за мен като личност. Имах нужда от такъв момент, който да покаже, че нещата невинаги се развиват така, както искаш. Израснах повече като човек, отколкото ако бях играл на Световното първенство." Това са думи на друг човек, започнал живота си в друг свят. Казва, че не мрази Клинсман. Но няма и да го покани скоро на вечеря.

Тази неделя, на 7 декември, предстои последният професионален футболен мач на Лендън Донован. Неговият ЛА Галакси се изправя срещу Ню Инглънд Революшън във финала на първенството. А след това Лендън ще продължи пътя си, вероятно като треньор на деца. „При професионалистите не мога да се справя с егото, просто не мога", казва Лендън. Той просто иска да бъде запомнен като добро момче, на което му се отдава да играе футбол.

   

Най-четените