Франческо Толдо (Италия)
Отбори: Тренто (1991/92), Равена (1992/93), Фиорентина (1993/2001), Интер (2001/2010), италиански национален отбор (28 мача)
Професионалната му кариера започва в два неособено популярни и сериозни клуба, но само след двегодишен престой преминава в един от грандовете на Италия - Фиорентина. При „виолетовите" Толдо бързо разкрива потенциала си и само за две години стига и до националния тим. Дебютът му в „скуадра адзура" е през 1995 г. За осемгодишния си престой във Флоренция Франческо изигра 266 мача. Най-силните му изяви са на Евро 2000 където заедно с Франческо Тоти са героите на Италия и основната причина тимът да стигне до финал. На полуфинала срещу Холандия Толдо е безспорният №1. Той спасява две дузпи в редовното време, а после още три при изпълнението на 11-метровите наказателни удари, които трябва да определят победителя. Накрая е избран за вратар №1 на първенството, въпреки че в лагера на Италия Толдо е считан едва за трети избор след младия Джанлуиджи Буфон и Анджело Перуци. Година след силните му изяви на Евро 2000 Толдо смени Флоренция с Милано и заигра в състава на Интер. Бе титуляр до 2005 г. когато се появи настоящият №1 на „нерадзурите" Жулио Сезар. Въпреки конкуренцията на бразилеза, Толдо остана в Интер, стана част от шампионския състав и след пет титли в серия А това лято окончателно се отказа от спорта.
Кристиан Панучи (Италия)
Отбори: Дженоа(1990/1993), Милан(1993/1996), Реал(1996/1999), Интер(1999/2001), Челси(2000), Монако(2001,2001/2002), Рома(2001/2009), Парма(2009/2010), национален отбор на Италия (57 мача, 4 гола)
Кристиан Панучи е един от футболистите, които са играли в почти всички водещи първенства в Европа. Бившият италиански национал пропусна да запише само участие в Бундеслигата преди да окачи бутонките. Всичко започва в Генуа, където талантът му е забелязан от скаутите на Милан. В състава на „росонерите" изиграва 89 мача, печели и Шампионската лига. Вторият му трофей в престижната надпревара е с екипа на Реал (Мадрид). След това Кристиан се връща в родината си, но в състава на Рома. При „вълците" изиграва 229 мача само в серия А. За края на кариерата си, Панучи избра Парма. Последните му години на терена обаче бяха помрачени от серия от контузии. С екипа на националния отбор той дебютира през 1994 г. срещу Словения, а първият му голям турнир в състава на „скуадра адзура" е световното първенство през 2002 г. Скандалът с Марчело Липи, който избухва още докато Панучи носи екипа на Интер, му затваря вратите за националния отбор след като тимът е поет именно от бившия треньор на Ювентус. По време на престоя на Роберто Донадони, Панучи отново облича екипа на Италия. На Евро 2008, макар и на 35 години, Кристиан отбеляза гол във вратата на Румъния.
Фернандо Мориентес (Испания)
Отбори: Албасете(1993/1995), Сарагоса(1995/1997), Реал (Мадрид,1997/2005), Монако(2003/2004), Ливърпул(2005/2006), Валенсия(2006/2009), Олимпик (Марсилия,2009/2010), национален отбор на Испании (47 матча, 27 гола)
Без съмнение Фернандо Мориентес е един от най-добрите нападатели от в началото на новото хилядолетие. Тогава именно той и легендата Раул съставят атакуващия тандем на Реал (Мадрид). Кариерата на Мориентес започва в скромния Албасете, минава за кратко през Сарагоса, където бележи 30 гола за два сезона. В Реал (Мадрид) е привлечен за високата цена от 61,6 милиона евро по личното настояване на Фабио Капело. Първоначално обаче италианският специалист вижда Фернандо като резерва на Предраг Миятович и Давор Шукер. Въпреки това Мориентес се появява на терена достатъчно често, за да успее да отбележи 16 гола в изиграните от него 43 мача. През следващия сезон испанецът вкарава 25 гола. С появата на Роналдо през 2002 г. в клуба, Фернандо получава все по-малко игрово време. Година след това преминава под наем в Монако където провежда изключителен сезон и извежда тима до финал в Шампионската лига. Вместо отново да получи шанс на „Сантяго Бернабеу" обаче Мориентес е продаден на Ливърпул. За година и половина на Острова обаче бележи само 12 гола и се връща в родината си, този път в състава на Валенсия. Оформя страхотен тандем с изгряващата по това време звезда на „лос че" Давид Вия и се превръща в сериозна заплаха за съперниците на тима. В първия си сезон на „Местая" Мориентес бележи 19 гола, но след това не се разписва толкова често. В последната година от кариерата си бе в Олимпик като успя да спечели шампионската титла на Франция.
Джовани ван Бронкхорст (Холандия)
Отбори: Валвийк(1993/1994), Фейенорд(1994/1998), Рейнджърс(1998/2001), Арсенал(2001/2003), Барселона(2003/2007), Фейенорд(2007/2010), национален отбор на Холандия (106 матча, 6 гола)
Джовани е от индонезийски произход. Един от не многото футболисти в света, които могат да се похвалят с участие на три световни и три европейски първенства. Кариерата му започва в детската школа на Фейенорд, в която остава шест години. Първият му професионален отбор обаче Валвийк, където играе под наем. След едногодишен престой се връща във Фейенорд, но за родния си тим изиграва едва десет мача. През 1995 г. със силните си изяви привлича вниманието на тогавашния треньор на Холандия Гуус Хидинк, който му дава шанс в мач с Бразилия. Четири години по-късно Бронкхорст преминава в Рейнджърс, където работи с бившия си треньор от юношеския национален отбор Дик Адвокаат. Още в първия си гол за шотландския тим Джовани бележи гол, разписва се във вратата на ирнадския Шелбърн в мач от турнира за Купата на УЕФА. По време на тригодишния си престой в Рейнджърс той реализира цели 22 гола. Заради силните си изяви попада в полезрението на Арсен Венгер и сменя Шотландия с Англия. До този момент Бронкхорст играе като ляв полузащитник, но френският мениджър го връща в защитата. Престоят в Арсенал е кратък, като е последван от такъв в Барселона - първоначално под наем, а после като собственост на каталунците. Два пъти печели шампионската титла на Испания и веднъж Шампионската лига. Престоят при каталунците всъщност е и най-успешният в кариерата на холандския национал. Завърши кариерата си с финал на световното първенство в ЮАР през юли тази година.
Йенс Леман (Германия)
Отбори: Шалке 04(1988/1998), Милан(1998/1999), Борусия (Дортмунд, 1999/2003), Арсенал(2003/2008), Щутгарт(2008/2010), национален отбор на Германия (61 мача)
Истински ветеран в този списък. Кариерата му започва през далечната 1988 г. в Шалке 04, където остава цели десет години. Малко преди да напусне бележи гол от дузпа във вратата на колегата си от Мюнхен 1860. Прави същото и срещу Борусия (Дортмунд). Става герой за Шалке във финала на турнира за Купата на УЕФА през 1997 г. Тогава съперник е италианският Интер. Силните му изяви привличат вниманието на другия милански клуб Милан, които не се поколебават да го привлекат в състава си. Кариерата на Леман на Апенините обаче не преминава особено успешно. Той изиграва едва пет мача преди да се върне в Бундеслигата, този път в състава на минаващия по това време за гранд Борусия (Дортмунд). Престоят му там обаче е на приливи и отливи. Вратарят започва неубедително, а после се превръща в герой като е в основата на участието във финала на турнира за Купата на УЕФА и на спечелената шампионска титла в Бундеслигата. Въпреки това привлича вниманието на Арсен Венгер, а в първия си сезон в Арсенал успява да стане шампион на Англия. През тази година „артилеристите" не записват нито една загуба. През следващата година Леман не блести, но заместникът му Мануел Алмуня също не е на висота. През сезон 2005/06 Леман и Арсенал стигат до финал в Шампионската лига. Вратарят пък е избран за №1 в турнира, въпреки че на финала е изгонен. Въпреки колебливия следващ сезон преподписва с тима, но прекарва повече време на пейката. След европейското първенство през 2008 г. когато Леман е титуляр за Германия най-вече заради липсата на алтернатива на поста, вратарят се връща в Щутгарт. След два сезона, в които често оставаше и на скамейката Леман окончателно хвърли ръкавиците.
Рой Макай (Холандия)
Отбори: Витес(1995/1997), Тенерифе(1997/1999), Депортиво(1999/2003), Байерн (Мюнхен, 2003/2007), Фейенорд(2007/2010), национален отбор на Холандия (43 мача, 6 гола)
Кариерата му започва в скромния Витес, в първия си сезон бележи едва един гол в изиграни 10 мача. В следващите три обаче поразява вратите на съперниците общо 44 пъти. Привлича вниманието на куп отбори в Европа, но се озовава отново в сравнително скромен клуб - испанския Тенерифе. В изиграните там 72 срещи се разписва 21 пъти. Преминава в Депортиво и е с основна заслуга тимът от Ла Коруня по това време да бъде сред водещите в Примера Дивисион. В 171 мача Рой отбелязва 96 гола. В последния си сезон в тима дори става носител на Златната обувка за голмайстор в Европа. С напускането му Депортиво изпада в криза, от която все още не може да намери правилния изход. В Байерн (Мюнхен) Макай продължава възходящото си развитие и не спира да бележи. Статистиката му тук е дори по-впечатляваща от тази в Ла Коруня - 102 гола в 178 срещи. През сезон 2006/07 в Шампионската лига холандецът става автор на най-бързото попадение в турнира - той се разписва само 10,2 секунди след началото на мача срещу испанския Реал (Мадрид). Напуска по собствено желание и преминва във Фейенорд, а в Мюнхен опитват да го заместят с Мирослав Клозе и Лука Тони. В последния си мач срещу Херенвеен, Макай се отчете с хеттрик.
