В миналите световни квалификации уволнихме Пламен Марков още след първите три мача, които бяха три равенства. Сега сме на път да сторим същото със Станимир Стоилов, който с право бе разкъсан от критики заради загубата на националите на „Уембли".
Не е изключено още след двубоя с Черна гора във вторник бившият треньор на Левски и Литекс сам да сдаде поста. За него вече се гласят мнозина родни специалисти, това е повече от сигурно. Никой обаче няма идея как националният тим ще се измъкне от блатото, в което бе набутан през последно време.
И вината е колкото на Стоилов и на неговия пряк началник Наско Сираков, толкова и на неадекватното поведение на Българския футболен съюз. Както и на самите футболисти, мнозина от които обличащи незнайно по каква причина фланелката с герба на България.
Да караме поред - правят ли ви впечатление изявленията на вицепрезидента на БФС Йордан Лечков. Той никога не се страхува да каже какво мисли за националния отбор. Първо се скъсваше да критикува звездите на тима и най-вече Димитър Бербатов, след което публично съжаляваше за неговия отказ от държавния тим. На тръгване за Лондон Лечков каза, че е сигурен в победата и вярва в момчетата, след това призова за пълна промяна и подмладяване на отбора. Може би се надява неговият племенник Иван Стоянов да бъде върнат в него? Въобще шефът на „Сливен" е тоталното олицетворение на управата на БФС, която непрекъснато подменя идеите си за това какво трябва да се прави, за да може отборът да върви напред.
Президентът на БФС Борислав Михайлов също непрекъснато ни убеждава, че отборът е на прав път, но и за него по-важното е да подписва рекламни договори и да обикаля света, отколкото действително да прави нещо. Бившият вратар така и не можа да разубеди Бербатов да напусне, както и Митко Иванков, който си тръгна само заради налагането в отбора на неговия син Николай.
Да не говорим, че ние сме може би единственият отбор в Европа, който до последно не знае програмата си и съперниците за контроли и всичко около тях се урежда в последния момент. Е, ако президентът на БФС не може да се справи с подобни проблеми, защото тогава стои на власт?
Не трябва да се пропуска и необяснимото твърдоглавие на селекционера Стоилов и неговият началник Сираков, които, както са тръгнали, ще влязат в историята като тандемът, под чието ръководство националния тим няма да запише нито една победа за цяла календарна година. Това не се е случвало от 1964 г. насам, но ако не бием Черна гора, може и да стане, защото следващото ни гостуване е в Швейцария, където трите точки не са никак сигурни.
Защо твърдоглавие ли? Ами само така може да се обясни налагането на Живко Миланов като ляв бек, само и само за да може зетят на Боби Михайлов да бъде титуляр заедно със Станислав Манолев. Какво правят на терена централните защитници Иван Иванов и Илиян Стоянов, които се срещат пет пъти за цяла година, докато далеч по-добре сработения дует Иво Иванов и Йордан Милиев така и не стига до националния отбор. Къде в цялата схема са дуги играчи на този пост като Живко Желев, който доскоро бе част от „Стяуа", или Асен Караславов, играещ във Втора бундеслига.
Стоилов така и не може да обясни защо в състава му твърда величина отново е Чавдар Янков, който през тази година има 2-3 официални мача за клубните си отбори. В същото време Георги Пеев, който е сред най-добрите десни халфове във Висшата лига на Русия, е на пейката. Въпроси около състава има още, но и те ще останат без отговор. Или пък той ще бъде: „Аз така съм решил" или „Изборът е мой и аз нося цялата отговорност за него".
Отговорност обаче трябва да носят и т.н. „лидери на националния отбор", а такива няма поне във важните мачове. Капитанът Стилиян Петров продължава да се сърди на българските медии, а БФС го улесни, като забрани интервютата на играчите и ги скри далеч от журналистите, пращайки ги на лагер в Правец.
Стилиян обаче май се сърди и на съотборниците си, защото на „Уембли", където уж е в свои води, Петров се запомни единствено с ръкомахането си. Адашът му Мартин също никакъв го нямаше. „Звездата" Валери Божинов също липсваше. А нали точно тези тримата в отсъствието на Бербатов, трябва да поемат отговорност. Те обаче май са свикнали да правят това само, когато трябва да преговарят с БФС за размера на премиите си, които явно и след тези квалификации ще им се разминат.
Изобщо хаосът е пълен и няма изгледи това да се промени. И да сменим треньора, новият ще се нуждае от време. И с право ще поиска шанс да изкара и следващия квалификационен цикъл. А нещата ще се повтарят, както става напоследък. И ще продължим да се въртим в омагьосан кръг, от който няма излизане.
Защото няма гаранция, че ако назначим известен чужденец начело на тима, той ще промени всичко с вълшебна пръчица. Да, в някои страни - като Гърция например, това стана. Там Ото Рехагел успя. В други обаче - като Сърбия и Грузия, нещата не се получиха и имена като Хавиер Клементе, Клаус Топмьолер и Ектор Купер, се провалиха въпреки гръмките обещания. А ние сме по-близо да сърбите и грузинците като манталитет и нагласа към живота. И може би си заслужаваме това, което ни се случва.
