Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Дано ти се получи с футбола, защото иначе съм много притеснена за теб"

Юрген Клоп говори за футбола, миналото си и психологията в играта Снимка: getty
Юрген Клоп говори за футбола, миналото си и психологията в играта

Юрген Клоп даде откровени интервю пред Deutsche Welle, в което говори не само за Ливърпул, но и за цялостната си кариера на треньор и как футболът го е запалил от най-ранна детска възраст.

Мениджърът на „червените“ си спомни и за една любопитна история от времето си в училище и какво му е казала една от тогавашните му учителки.

„Аз съм късметлия – сподели пред DW.com Клоп. – Спечелих спортна награда в училище. По онова време моите приятели печелиха награди в науката, по езици, а аз – спортна.

Тогава учителката ми каза: „Надявам се да ти се получи с футбола, наистина. Защото иначе съм много притеснена за теб!“

Наистина се чувствам благословен да бъда, където съм сега. Невероятно е.

Повечето ми колеги трябва да работят цял живот, за да достигнат до финал в Шампионската лига. Има наистина фантастични треньори, но, може би, не са имали късмета да водят отбори, каквито съм водил аз, и затова може и никога да не изпитат чувството от това да се изправиш срещу Байерн Мюнхен или Реал Мадрид във финал на Шампионската лига.

Извън това, се определям като напълно нормален човек. Добре, може би, се интересувам малко повече от футбол от някои други. Това е вярно. Но това не ме прави специален.

Мисля, че имам и късмет, защото знанието, което имам сега, нямаше да ми послужи по никакъв начин преди 500 години. Тогава можеше да съм придворния шут и да танцувам пред краля, но да спя на улицата.

Късметлия съм, че уменията ми са нужни на някого. И го оценявам всеки ден. Познавам хокейни треньори, които работят пет повече, но получават четири пъти по-малко от мен. И знам, че това не бива да се подценява.

***

Винаги съм се интересувал много от хората и това никога няма да се промени. Но проблемите с футболистите се промениха и се увеличиха многократно заради социалните мрежи. Сега те са под огромно напрежение. Твърде млади са, а всеки ден някой ги обвинява за нещо. Все едно, да живееш в къща със стъклени стени. Защото всеки вижда какво правиш и всяка малка грешчица се счита за провал.

Ако си добър, си изключителен. Ако не си достатъчно добър, си най-некадърният в света. Няма средно положение. Няма сиво – всичко е в черно и бяло. Изведнъж, сивотата изчезна.


Ако спечелиш Шампионската лига, си най-добрият в света. Ако го загубиш, никой не се интересува от теб. Дори не си вторият най-добър – ти си най-слабият.

Хората, които мислят и говорят по този начин не са достигали нито един финал в живота си, но имат социални мрежи. Аз нямам и затова не чувам и не виждам какво се пише и говори. Но играчите ги използват и цялата критика се изсипва върху тях. И трябва да се справят. Знаят много добре, че целият свят може да ги критикува.

***

Обичам да слушам. Все още поддържам контакт с част от бившите си футболисти. Понякога, някой ми се обажда и ми иска съвет. А за мен е удоволствие да го изслушам. Не им казвам какво решение да вземат, но много често, докато слушаш как някой говори, той самият стига до правилния отговор. Просто трябва да задаваш точните въпроси. Така и сам можеш да намериш това, което търсиш. Това е най-добрият начин. Учим се на нови неща всеки ден.“



Най-четените