През 2006 г. едно от авторитетните спортни издания в Италия - „Гуерин Спортиво" направи свои идеален отбор на талантливите футболисти за сезон 2005/06. В нападение наред с имената на Серхио Агуеро и Лионел Меси личеше и това на Валери Божинов. За тези почти пет години, които минаха от тогава седем от 11-те избрани от „Гуерин Спортиво" като най-добри сред младежите се превърнаха в звезди: Игор Акинфеев, Серхио Рамос, Венсан Компани, Фернандо Гаго, Сеск Фабрегас и Лионел Меси.
Валери Божинов също извървя своя път. Но за разлика от останалите неговата посока сякаш е надолу. Името на някогашния талант по-често попада на жълтите страници и издания заради личния му живот, отколкото в информациите за отбелязан гол и решително участие за клуба му или националния тим.
Историята показва, че Божинов не е единственият пример. Преди години сред талантите у нас попадаха и играчи като Христо Янев, Емил Гъргоров, Валери Домовчийски, Димитър Иванков, Елин Топузаков...
Вместо кариера в Порто или Олимпик (Марсилия), а от там и в по-голям отбор Велизар днес кротко рита в Металург (Донецк).
Валери Домовчийски можеше отдавна да е направил кариера във Висшата лига на Англия, а вместо това прекара последните сезони на скамейката на Херта (Берлин) и получи шанс за изява едва когато тимът изпадна във Втора Бундесрлига.
Христо Янев и Емил Гъргоров бяха пратени във втора френска дивизия и логично не постигнаха кой знае какво. Кариерата на Елин Топузаков е поделена между престой в Израел и завръщане в Левски, а Димитър Иванков не стигна и едва ли ще го направи по-далеч от турския Бурсаспор.
Не по-различна е ситуацията и в останалите спортове.
Един от най-талантливите ни разпределители във волейбола - Андрей Жеков дълги години се бореше с контузиите, а когато успя да се върне и напомни за себе си, от Левски го пратиха в едно от най-тежките първенства в Европа - руското. Последствията се видяха през 2007 г. когато Жеков просто не приличаше на себе си. И въпреки че след това като че ли се върна към доброто си състояние можем само да гадаем на какво ниво щеше да бъде Андрей без онзи злополучен трансфер в руския Уфа.
Същото важи за голяма част от играчите от младежкия отбор от 2003 г., които бяха сочени за следващото поколение големи звезди на родния волейбол. В този състав бяха Боян Йорданов, Данаил Милушев, Мартин Пенев, Тодор Алексиев, Константин Митев, Матей Казийски, Стоян Самунев, Красимир Гайдарски, Андрей Николов, Стефан Стоянов, Иван Станев. Единственият, който постигна нещо голямо е Матей Казийски, останалите изградиха добра кариера, но без кой знае какви резултати.
Въпреки че от години е най-добрият ни баскетболист Тодор Стойков така и не стигна до бляскава кариера в чужбина. Новата вълна таланти в баскетбола също се подвизава в сравнително скромни отбори, единственото изключение може би е Филип Виденов, който мина през Реал (Мадрид), а сега е в Полша, където дори игра в най-престижния европейски клубен турнир в спорта - Евролигата.
Матей Казийски във волейбола, Филип Виденов в баскетбола, Димитър Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров във футбола, Александра Жекова в сноуборда, Еди Пенев в спортната гимнастика, Григор Димитров и още десетки други просто потвърждават правилото: българските таланти могат да оправдаят очакванията когато рано се откъснат от родната действителност, но и проявят достатъчно грижа, за да се подготвят сами за това.
Нерадостен, но добре известен факт е, че в последните години у нас почти не се обръща внимание на подрастващите. „Промени се животът на младите хора, които са или пред компютрите или в кафетата. Сега всички тренират по час - по час и половина. По наше време тренирахме по два пъти на ден и освен това играехме футбол по цял ден.
Сега тренировките са леки и се получава един организъм, който не е достатъчно трениран. Има футболисти, които имат вътрешен потенциал, но ако сегашните играчи се накарат да тренират поне на 50% това, което се тренираше през 90-те години, след тренировката ще са в "Пирогов"", обобщи пред gong.bg малко преди да приеме офертата на кипърския Анортозис бившия треньор на Левски, Литекс и националния отбор Станимир Стоилов.
Наставникът, извел „сините" до участие в групите на Шампионската лига е осъзнал на базата на горчивия си опит и още нещо. „На мои футболисти им обяснявам "не пийте Кока Кола, защото това действа така и влияе зле на мускулите". След това ги виждам в първото кафе и познайте какво е първото нещо, което си поръчват?".
Елементарно, но факт - без значение какъв спорт се практикува подготовката започва още от храненето. Затова всеки клуб на Запад разполага с т.нар нутриционист - човек, който се грижи за това състезателите и подрастващите им наследници да приемат само полезни храни, които да им помагат при тренировките и срещите, които се играят. Никакви хамбургери, газирани напитки, сандвичи с бял хляб. За алкохол и дума не може да става. Вместо това много вода, плодове, зеленчуци, постни меса, нищо пържено.
У нас отборите се хранят заедно май единствено когато са на подготвителен лагер. В останалото време всеки сам носи отговорност за това, което яде. При юношите и децата положението е още по-тежко. А и във възрастта, която се изграждат като личности и състезатели те вземат пример от „батковците". Ако по-големите пият, пушат, а за обиколките им на нощните заведения се носят легенди няма как да очакваме при по-малките ситуацията да е по-различна.
Много важна част от подготовката и на професионалните играчи, и на техните бъдещи наследници е работата на треньорския и медицинския щаб. У нас в представителните състави в щаба попадат старши треньор, помощник, треньор на вратарите и треньор по физическата подготовка, лекар и физиотерапевт. За децата и юношите обаче подобна бройка наставници е почти немислима. Да не споменаваме факта, че в нито един детски отбор или младежки отбор няма назначен психолог, а самите треньори нямат подобна подготовка.
Така дори суперталантите се оказват неподготвени за изискванията на спорта на високо ниво. Както и за мисълта, че когато попаднат в първия състав не бива да се подават на изкушенията, които животът и бързо постигнатата слава им предлагат, а трябва да се съсредоточат върху спортната си подготовка и използването на малкото възможности за пробив.
„Може би всички наши треньори сме самоуки. Почти нищо не съм научил от школата, а съм научил от мои бивши треньори или се учим с колегите си помежду си. На обучението му куца всичко, "а" и "б"-то във футбола. Младите треньори няма от къде да се учат", обяснява ситуацията Станимир Стоилов.
В школите почти не се обръща внимание и на образованието на младите таланти. Преди години у нас поне съществуваха спортни училища, които все пак даваха някакво ниво. Сега онези, които все пак са избрали да бъдат професионални спортисти се оправдават с факта, че няма как да съчетават тренировките с училището и минават на индивидуален план на обучение. Логично медийните им изяви в по-късна възраст си приличат като две капки вода. В пълен противовес на ситуацията на Запад. В прочутата Ла Масия, например, денят на децата, които се обучават там започва в училище, а между 14,30 и 16,00 е времето, в което се пишат домашните. В сградата, където са настанени момчетата има и библиотека, която е на тяхно разположение и която наистина се използва.
Накрая идва и правилният избор когато трябва да направиш последната крачка - преминаването от младежките към представителните състави. Тя е тази, която определя какво бъдеще те очаква. Ако подготовката преди това е била на ниво, талантът знае какво иска и е обграден с правилните хора, които да му помогнат да го постигне изборът му ще бъде внимателно направен. И водещо в него няма да бъдат парите. Спас Делев и доскоро неизвестния Тодор Христов, отказал оферта на ЦСКА заради неизпълнените му лични условия вече показаха как се прави. Матей Казийски, когато избра скромния преди няколко сезона Тренто също.