В Италия го наричат l'emozione Juve - нещо като "ювентинската емоция".
Засяга всеки, независимо дали обичаш и се възхищаваш, или мразиш до полуда черното и бялото на този футболен колос, който на 6 юни ще опита да спечели Шампионската лига.
Юве е печелил купата на шампионите само два пъти в историята си - през 1985-а и 1996 г.
Неизбежно е да си спомним първия трофей, точно преди 30 години. Трагедията на "Хейзел" тогава помрачи празненствата, а сега, 3 десетилетия по-късно, купата ще бъде сладък подарък за всеки ювентинец.
Последните години бяха тъмнички за италианските клубове в Европа. Новият век донесе един финал Милан - Юве, а "червено-черните" играха още два пъти за трофея (победа и загуба от Ливърпул).
Ювентус се изгуби от картата на големите в Шампионската лига. Мина и през Калчополи - обвинен и посочен с пръст като виновен за корупция. Отиде и в Серия В, но си остана любимата Стара госпожа на Италия.
Така наричат този клуб - La Vecchia Signora. Старата госпожа.
С 28 милиона регистрирани фенове в Европа, той претендира за номер едно по популярност. Ювентус е институция без аналог на континента. В Испания имаме кастилците от Реал срещу каталунците от Барселона.
В Англия Юнайтед и Ливърпул заедно може да спорят за значимостта и популярността на Юве. В Германия... там Байерн просто няма историята, след като преди 1969-а е печелил титлата в Бундеслигата едва веднъж.
Не, Ювентус е друга бира. Доминацията му е убийствена - 31 титли (тифозите си ги броят 33 с двете отнети за корупция) срещу по 18 на Милан и Интер.
През годините слоганът ONORE, TRADIZIONE - чест и традиция, се е наредил до култовото "ювентинска емоция". В своята книга "Мистерията на Торино", Алко Кацуло описва феномена на ювентинският играч.
Това са хората, които пасват на профила на клуба, черно-бялата фланелка сякаш е правена за тях, а след като спрат да играят стават големи треньори или просто ярки фигури в играта. Символи.
Бониперти, Трапатони, Бетега, Тардели, Ширея, Платини, Роси, Дешан, Баджо, Виали, Зидан, Недвед... Всички те са Ювентинци. Не можете да ги сбъркате.
Последният пример е Дел Пиеро, който игра 19 години в Юве, не напусна дори в Серия В и продължава да е посланик на клуба и италианския футбол, но в Австралия. А Джиджи Буфон - ювентинец №1 в настоящия тим, не се отказва. На 37 години той е сочен за един от тримата най-добри вратари в Европа.
Скандалът с корупцията през 2006-а остави дълбоки белези върху клуба. Трагедията бе символизирана от бившия защитник Джанлука Песото, който скочи от прозореца си в опит за самоубийство, изпаднал в депресия след разкритията и обвиненията.
На него бе посветена световната купа, спечелена от Дел Пиеро, Буфон, Канаваро и останалите ювентинци в "скуадра адзура" същата година.
Юве излезе по-силен от Калчополи. Пребори се отново да е Юве, върна си доминацията в Италия с четири поредни титли и отново е на картата на Европа.
Три сезона тифозите чакаха европейска слава от силния тим на Антонио Конте, смачкал всички у дома. Е, на четвъртата, с новия треньор Масимилиано Алегри, Юве е на финал.
На 6 юни в Берлин, Старата дама на Европа ще се върне официално там, където и е мястото. В елита на континента.
Независимо от резултата, едно е сигурно - Юве отново е тук.
