Не е лесно в съвременния футбол да превърнеш играта в защита в бокс офис атракция.
Защитниците не са на почит във време на тотална комерсиализация на футбола, във време на статистики, голови рекорди и доминация на атакуващите стилове.
Големите защитници днес най-често са архизлодеи и всепризнати грубияни от типа на Серхио Рамос, а медиите са готови да направят на посмешище всеки бранител при първата биеща на очи грешка.
Именно в такава среда Върджил ван Дайк успя не само да се наложи на топ ниво, но и да се превърне в най-актуалната звезда сред футболните защитници в момента.
Платените за него 75 млн. паунда вече не изглеждат като толкова много пари. Но когато Ливърпул ги даде на Саутхемптън през януари 2018-а, повечето реакции бяха скептични. "Звучи ми като фантастична сделка за Саутхемптън", язвително отбеляза Гари Невил в още една своя полемизираща изява като футболен анализатор.
"Ван Дайк е добър, но 75 милиона? Изобщо не струва толкова", отиде даже по-далеч Алън Шиърър.
Но постиженията на нидерландеца за 2 г. в Ливърпул меко казано опровергаха скептиците. Върджил не само оправда цената си, но вече надмина и най-смелите очаквания, като беше на крачка от спечелване на "Златната топка".
Инвестицията на Ливърпул си заслужаваше заради представянето на Ван Дайк на терена и заради спечелените с него трофеи, но той придаде на трансфера още по-голяма стойност и по един друг начин, който в клуба едва ли са предвиждали.
Имаше причина преди 2 г. тези 75 млн. паунда да изглеждаха толкова безразсъдно хвърлена сума.
Днес Върджил ван Дайк е едва 15-ият най-скъп футболист в света, но през януари 2018-а стана най-скъпият защитник в историята - преди Манчестър Юнайтед да подобри този рекорд с придобиването на Хари Магуайър.
По начало защитниците във футбола просто не струват толкова, и то не защото не придават качество или не са значими за представянето на един отбор.
Истината е, че атакуващите футболисти много повече от вратарите и защитниците носят допълнителни дивиденти отвъд играта си на терена.
Когато Ювентус плати 100 млн. евро за 33-годишния Кристиано Роналдо, на трансфера се гледаше като на превъзходна сделка от самото начало. Португалецът оправда вложените пари още преди да изиграе и минута с екипа на "бианконерите" заради скока в акциите на Юве, заради засиления интерес от феновете, продажбите на билети и фланелки, и всички останали на пръв поглед скучни, но доста съществени аспекти от един трансфер.
Трансферът на Ван Дайк, трябва да признаем, изглеждаше пълната противоположност на сделки като тази за Роналдо. Нидерландецът беше слабо познат за широката аудитория играч, пристигащ от средняшки клуб в Премиър лийг.
А отборът беше напуснат от Филипе Коутиньо, същинска бокс офис атракция, световна звезда и третото най-предпочитано име за пазаруващите фланелки на Ливърпул.
Впрочем дори в Саутхемптън не смятаха Ван Дайк за свое лице. Когато "светците" създадоха странна анимация със супергерои за анонсирането на новите екипи за сезон 2017/18, те избраха за персонажи на филмчето Маноло Габиадини, Райън Бертранд, Фрейзър Форстър и Мая Йошида.
От маркетингова гледна точка загубата на Коутиньо и придобиването на Ван Дайк изглеждаше като да продадеш Ролекса си, за да си подмениш дограмата в хола.
Защото защитниците правят множество полезни неща, но не носят блясък и не продават фланелки, нали така?
Само че когато Ливърпул пусна фланелките за новия сезон 2019/20, фенският сайт This Is Anfield разкри, че най-търсеното име на гърба на екипите е... Върджил.
По-търсено от обичайните заподозрени Салах, Мане и Фирмино. Заслужава си да се замислим върху това, защото е нещо удивително. С комбинация от талант и харизма, Върджил ван Дайк успя да направи играта в защита вълнуваща за редовия фен. Със сигурност помагат и плеймейкърските му качества, головете от статични положения и асистенциите с ефектни дълги пасове. Но не това е обяснението.
Трент Александър-Арнолд и Анди Робъртсън също станаха сред най-популярните футболисти на Ливърпул (разбира се, съвсем заслужено), но звездната им слава се дължи предимно на офанзивната им игра и поразителния брой асистенции.
Основната част от блясъка на Ван Дайк обаче идва от съвсем класическото и уж некомерсиално спиране на нападателите, подсигуряване на съотборниците, печелене на единоборства, ръководене на отбранителната линия.
Цял "Анфийлд" редовно избухва в оглушителни аплодисменти при някой негов навременен шпагат или авторитетно изчистване на топката вследствие на правилно пласиране и изпреварване на нападателя. Трудно е да се каже каква точно е главната причина за неустоимата притегателна сила на нидерландеца.
Дали е защото целият футболен свят видя пълната промяна в защитата на Ливърпул с неговото пристигане? Дали е защото целия минал сезон така и не се намери опонент, който да успее да го преодолее в директен двубой? И доколко става въпрос за ефект на по-повърхностно ниво? Защото красивият и снажен Ван Дайк с квадратната челюст винаги ще увлича повече хора от квадратната глава на Хари Магуайър, независимо как играе на терена който и да е от двамата.
Пък и искрената причина да избере да бъде изписван на фланелката си просто като "Върджил" вероятно също носи своето значение за привържениците.
Сигурно отговорът е в комбинацията от всички фактори, от стройната осанка и чара до невероятната игрова класа. Сборът между футболиста и личността прави Ван Дайк завършен маркетингов продукт.
Нещо като дефанзивна версия на Роналдо, минус арогантността.
Вероятно 75 млн. наистина бяха твърде много за един защитник. Но Върджил избра да бъде много повече от това.
