Макар и да загуби от Байерн с 4:5 през последния уикенд, РБ Лайпциг има повод за гордост. По-рано този месец след победата с 4:1 над Херта в Берлин, тимът от бившата ГДР си осигури участие в Шампионската лига през следващия сезон.
Второто място в крайното класиране зад лидера Байерн в Първа Бундеслига вече също е сигурно. А евентуален успех в последния кръг срещу Айнтрахт във Франкфурт този уикенд ще направи от РБ Лайпциг новак рекордьор.
Само Байерн дотук има 20 победи като новобранец в германския елит през сезон 1965-66. „Червените бикове” вече изравниха това постижение, и имат възможност дори да го подобрят, стига да бият във Франкфурт. Но докато в онзи сезон преди повече от пет десетилетия баварците завършват трети, сега хората на треньора Ралф Хазенхютъл са твърдо втори, пред Борусия (Дортмунд), Хофенхайм, Херта и останалите.
Всъщност РБ Лайпциг се оказа първият представител на бившата ГДР, който развали комфорта на големите отбори от западната част в Първа Бундеслига.
Футболистите на Ралф Хазенхютъл, бивш национал на Австрия, изнесоха страхотен сезон и показаха, че само Байерн е способен да играе по-добре от тях. На всичкото отгоре РБ Лайпциг залага предимно на симпатични млади играчи като Тимо Вернер, забил 21 гола от началото на сезона. Групата на чужденците включва стойностни състезатели като шведа Емил Форсберг, подал изумителните на брой 21 голови паса.
Но заради факта, че този футболен клуб се явява търговски проект на австрийците от „Ред Бул”, днес всичко живо мрази РБ Лайпциг.
Върху РазенБалшпорт, както е пълното име на отбора, през този първи сезон в елита се изсипа цялата омраза на футболна Германия. И от Запад, и от Изток. В двубоя с Динамо (Дрезден) за Купата на Германия по РБ Лайпциг дори беше хвърлена истинска говежда глава, закупена от касапницата. А във всяко гостуване по адрес на футболистите се скандира „Лай...ян Ред Бул“.
Името на клуба се явява абревиатура на компанията за тонизиращи напитки, която притежава и австрийския шампион Ред Бул (Залцбург). Заради очевидния конфликт на интереси чиновниците от УЕФА вече се чудят дали е редно да пускат и двата отбора в Шампионската лига, макар че документално се водят с различни собственици.
„Ред Бул“ стартира проекта през 2009 г., когато купи лиценза за участие в пета лига на скромен провинциален тим от околностите на Лайпциг и за седем сезона го изкачи до елита.
Компанията на австриеца Дитер Матешиц хитро използва факта, че в Лайпциг беше построен нов стадион за световното през 2006 г., но самият град нямаше отбор в елита. Местните тимове Локомотиве и Заксен кретат из по-долните дивизии, докато днес РБ Лайпциг жъне успехи и отличия, и играе пред пълни трибуни.
Матешиц успя да заобиколи и изконното правило, че нито един инвеститор няма право да държи контролния пакет от акции в който и да било футболен клуб в Германия.
Австриецът притежава 49 % от акциите, но останалият дял е в ръцете на негови служители от „Ред Бул“. Това особено много разгневи привържениците на останалите отбори в страната. Там законите и принципите са железни, и подобно нещо изглежда скандално.
Но от друга страна РБ Лайпциг е първият отбор от бившата Източна Германия, който успя да обърка сметките на грандовете в Първа Бундеслига.
Там нямаше представител на региона от 2009 г., след като Енерги Котбус изпадна. След рухването на Берлинската стена и обединението на Германия само два тима от бившата ГДР бяха допуснати да играят в елитната дивизия през сезон 1991-92. Това бяха Динамо (Дрезден) и Ханза (Рощок), които обаче бързо отидоха в долните дивизии.
Дори и някой представител на Изтока да успеше да се промъкне в елитната футболна класа на Германия, първите места в класирането си оставаха запазена територия за клубовете от бившата ФРГ. Чак до намесата на РБ Лайпциг.
А как е се е водило футболното съперничество между ФРГ и комунистическата ГДР преди падането на стената? В галерията ви представяме някои от най-важните прехвърляния на топката между Западна и Източна Германия до краха на режима.
